Радиоенциклопедия „Омайна роза, мистична роза”: Непознатата българска роза

БНР Новини
Снимка: pixabay

Тя е благоуханна, красива, с изненадващи цветове и форми, отглежда се от няколко десетилетия от вече трето поколение градинари. Изнася се в чужбина, а и туристи идват да се любуват на цъфтежа ѝ. За разлика обаче от прочутата казанлъшка маслодайна роза, българската декоративна роза е далеч по-малко известна.

Докато учи във Франция, Никола Мошев от село Дъскот, Павликенско, се запалва по отглеждането на рози и в края на 30-те години на ХХ век донася в родния си край десетки прекрасни декоративни сортове. Стопани от околията „прихващат” майсторлъка и любовта към царицата на цветята и така селата около Павликени стават център на розопроизводство. Макар и не толкова мащабно, то продължава и днес с ентусиазма, професионализма и любовта на потомците на първите градинари. Тяхна продукция се изнася в Турция, Гърция, Холандия, Франция, Полша, като някои от тези страни я реекспортират със свой етикет. Тъкмо в това участта на декоративната и на маслодайната ни роза се доближават.

Изключителното по качествата си българско розово масло, което се влага в най-престижните парфюми и козметика на световни фирми, всъщност не разнася славата на страната ни, както сме свикнали да вярваме, извън тесния кръг на производителите. Славата разнася крайният продукт.

Водени от това убеждение, с много любов и професионално упорство две млади българки – сестрите Росица Паунова и Ина Абаджиева се захващат с разработването и разпространяването на храни с българска маслодайна роза – сладка, чай, шоколад, които много успешно намират място сред съвременните здравословни биопродукти. Надеждата им е този свеж и необременен облик на българската роза да получи известността, която напълно заслужава. Иначе в сувенирните магазини продължават да се продават розова вода и мускалчета розово масло, ракия и ликьор от рози, които също имат своите почитатели. За радост на любителите на красотата и аромата на розите вече в няколко български града има розариуми, където могат да се насладят на разнообразни колекции от сортове и форми.

За непознатите лица на нашата роза разказват Диана Димова и Маленка Даскалова – дъщери на известния розопроизводител от с. Батак, Павликенско, Здравко Даскалов, Валя Машкарова, директорка на Университетската ботаническа градина в Балчик, Борислав Митев от ботаническата градина на БАН, Росица Паунова, млада бизнесдама, Марин Тодоров, розопроизводител.





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията
Премиера на „Дафнис и Хлое”, Париж 1912 г., декор - Леон Бакст.

Митологични образи: Дафнис и Хлое

В гръцката митология Дафнис е син на Хермес и нимфа. Приказно красив овчар, полубрат на Пан, който го е научил да свири изкусно на флейта. Създател е на пастирската поезия и песен. В красивата приказка за Дафнис и Хлое, разказана от гръцкия писател Лонг във ІІ в. сл. Христа, Дафнис и Хлое са захвърлени от родителите си още като бебета. Откърмени са от..

публикувано на 03.02.22 в 07:50

Морският жаргон

Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..

публикувано на 21.08.20 в 14:16

Петър Делян като историческа фигура и романов герой

В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..

публикувано на 20.08.20 в 09:05
Ритуални танци от преди последното заледяване на Централна Европа – праисторически запис в пещерата „Марура“

Премълчаната история на магичните знаци от българската непреходност

Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..

обновено на 30.07.20 в 09:57
Картина от Стоян Венев

За тънкио намек и дебелио край

Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..

публикувано на 07.07.20 в 18:03

По-добре късно, отколкото… рано

Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура.  Според учени разпределянето на времето,..

публикувано на 01.07.20 в 09:42

Генерал Владимир Заимов – трагичната участ на един български военен командир

Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския..

публикувано на 25.06.20 в 10:07