Как изглежда земеделието на бъдещето? Къде е ключът към по – устойчиви резултати в земеделските стопанства всяка година? Как се управляват стопанствата „от птичи поглед“ с изкуствен интелект?
Отговорът е дигиталното земеделие. То беше един от акцентите в програмата на Международната селскостопанска изложба АГРА 2019, чиито домакин е Пловдив.
България вече 11 години е член на Европейсксия съюз. За двата програмни периода до сега само по линия на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони у нас са вложени 1 милиард лева инвестиции за модернизация на земеделските стопанства.
Няма обаче ясна информация дали и колко от тези средства са вложени в цифровизация и технологии за прецизно земеделие.
Едва преди седмица, на 13 февруари тази година, земеделският министър Румен Порожанов представи Стратегия за цифровизация на земеделието и селските райони на България. Тя е част от пакета важни документи, свързани с Общата селскостопанска политика след 2020 г.
И макар държавата да изостава значително, на пазара у нас се конкурират частни фирми, предлагащи продукти за прецизно земеделие и дигитално управление.Много земеделски стопани разполагат с навигационно оборудване, но това е едва първата крачка към прецизното земеделие. Необходимо е въвеждането на още технологии, които ще позволят подобряване на ефективността на производството.
Дигитализирани машини, струващи стотици хиляди левове, могат да си позволят едрите земеделци. Това са всъщност големите арендатори, които са и най – големите ползватели на европари. По правило става дума за сектора зърнопроизводство.
Засега у нас основен остава въпросът как да се улесни достъпът на земеделските производители до дигиталните технологии, за да произвеждат хем повече, хем по-екологосъобразно и устойчиво.
Стратегията за цифровизация на земеделието, която страната ни вече има, предстои да бъде одобрена от Министерскиясъвет. Така в идните години ще се работи за цифровизирането на българското земеделие. А дигиталното земеделие има потенциала значително да подобри живота в селските райони.
В световен мащаб на дигиталното земеделие се разчита и като на инструмент в борбата срещу глада.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...
Предимно облачно
Разкъсана облачност
Облачно