Ако попитам „кой е бащата на историята”, мнозина ще се сетят - Херодот. Колцина знаят обаче кой е бащата на географията? Името на Ератостен изобщо не е толкова известно, колкото човекът заслужава. А би трябвало, защото той не просто измисля думата „география”, но и пише първата книга с това заглавие. Но това далеч не е всичко.
Ератостен дава голяма част от термините, които се ползват и днес, прави първата географска карта на целия познат тогава свят, при това с обозначени паралели и меридиани, които подпомагат коректното отбелязване на посоките и разстоянията. С други думи – градусната мрежа също е измислена от Ератостен. И точно тя му помага при най-забележителното му постижение – изчислението на обиколката на Земята.
Да, Ератостен, не само пръв географ, но и водещ математик на своето време, изчислява тази обиколка, и то с висока точност. Съвременни източници, които ползват различни методики за транскрипция на неговото постижение, сочат отклонение на резултата от реалния едва между един и десетина процента. И пак с подобна страхотна точност, Ератостен изчислява наклона на земната ос.
С географията обаче далеч не се изчерпват върховите научни постижения на Ератостен. В математиката той измисля алгоритъм за намиране на простите числа, наречен „решетка на Ератостен”. Самият Ератостен е особено горд с решението, което предлага на математическия проблем за квадратурата на куба и изобретява механично устройство, с помощта на което тя може да бъде пресмятана за всеки куб. Безценни са приносите на Ератостен също в астрономията и календара.
Той изчислява доста точно разстоянията от Земята до Слънцето и Луната, оставя ни таблица с някои от основните параметри на около 700 звезди и изобретява тъй наречената „армиларна сфера” или сферичен астролаб, научен инструмент, който в следващите 1 800 години остава най-точният уред за изследване на небето и небесните тела. Изчислява също, че за по-голяма точност, на всеки четири години към календара трябва да се добавя по един високосен ден, тоест, измисля деня 29 февруари.
Основава и науката „хронология”, като прави списък по години и разказва анекдоти за най-значимите събития в елинистичния свят от падането на Троя до своето собствено време. А ако на някого тези приноси на Ератостен изглеждат недостатъчни, ще добавя, че той е изследовател на музиката, древногръцката трагедия и сам пише поезия. Ако и това не стига, ще кажа, че е библиотекар на знаменитата Александрийска библиотека във времето на нейния разцвет.
Смята се, че Ератостен се ражда през годината 276 пр. н. е. в семейството на някой си Аглаос. Действието се развива в Сирен, Киренайка, днешна Либия. Икономиката на града има два стълба – развъждане на коне и отглеждане и търговия с местната билка „силифиум”, популярна в античността и като подправка, и като лекарство. Богатството позволява хората в Сирен да дават на децата високо образование и така е с Ератостен.
Той първо учи в местния „гимназиум” четене, писане, математика, поезия и музика, после задълбава в науките при съгражданите си Калимах и Лизий, а накрая заминава за Атина, за да се превърне в човекът-енциклопедия, какъвто го познават всички. Там учи в школите на стоиците и циниците, но намира себе си при платониците. „Платоникос” се казва и първата книга, която Ератостен издава – изследване върху математическата основа на философията на Платон. В Гърция той пише и изтънчена поезия. Така постепенно името му се прочува и през 245 година фараонът Птолемей III го вика в Александрия, където го назначава за учител на децата си и библиотекар в най-прочутата Библиотека на света.
Ератостен е на 30, когато отива в Александрия. Той остава там завинаги и постепенно се издига в йерархията до главен библиотекар. По онова време библиотеката е в невероятен възход. Колко точно книги има в нея, не е ясно, но тя е най-голямата в античния свят. През годините бройката им се движи между 200 и 700 хиляди. Смята се, че накрая около 400 хиляди все пак са спасени от пожара и изнесени в Рим.
Откъде обаче древните са изровили и събрали толкова много книги? Всъщност казвам книги за улеснение, но това реално са свитъци от пергамент или кожа. Голямо събиране на оригинали е паднало из целия познат тогава свят, но и голямо преписване. На всичкото отгоре, когато застава начело на библиотеката, Ератостен издейства от фараона специален закон - всеки кораб, акостирал в Александрия, е длъжен да предаде всички книги, които има на борда, за изучаване и преписване. Преписвачите са изключително бързи, но и толкова изкусни, та понякога на собствениците се връщат копията, вместо оригиналите и никой не забелязва подмяната.
Освен това обаче библиотеката е нещо като огромен модерен университет. Освен местата за съхранение на ръкописи и стаите на преписвачите, там има зали за лекции, зали за дискусии, нещо като музейни части, пълни с артефакти, навсякъде се тълпят хора от цял свят, които търсят знанието и остават да живеят с години в града, за да го получат. Ератостен създава цял нов отдел, посветен специално на творчеството на Омир и плаща огромни суми, за да придобие автентични ръкописи от пиесите на тримата големи гръцки драматурзи – Есхил, Софокъл, Еврипид. Заради изключително обширните му познания и приносите му в толкова различни сфери, хората наричат Ератостен Бета.
Някои смятат това за известно омаловажаване, приемат, че то значи - винаги втори, винаги след някой по-добър – казват те. Но от всичко, което знаем за Ератостен и дейността му, това просто не е истина. По-вероятна изглежда другата версия – че той е Бета, защото е човек, при това съвременен, а Алфа-та, както следва да се очаква, е запазена само за боговете и големите герои от древността. Така или иначе, Ератостен прекарва страхотни 50 години от живота си в Александрия и библиотеката, но накрая ослепява. Което го убива - буквално. Той нарочно спира да яде и на 80 умира от мъчителна гладна смърт. Не вижда смисъл да живее, щом не може да чете.
Спектакълът „Укротяване на опърничавата“ от Уилям Шекспир ще се играе довечера в голямата зала на Драматичен театър Пловдив. Режисьорът Стайко Мурджев представя съвременен прочит на комедията на Шекспир със средствата на ярка театрална изразност. Осъвременяването надскача често срещания по сцените подход за „актуализиране“ на класически..
Зона "култура" на Радио Пловдив представя нова книга от издателство "Жанет 45", която читателите оценяват много високо. С преводачката Русанка Ляпова говорим за романа "Мехмед, червената бандана и снежинката" на босненския писател Семездин Мехмединович . „Мехмед, червената бандана и снежинката“ е изборът на критиката за най-добър роман на..
Поетът Владислав Христов ще гостува в Литературен салон Spirt&Spirit тази вечер. Той ще представи текстове от последната му стихосбирка, „Пойни птици", както и от предстоящата – „Маслен нос". Тази стихосбирка се очаква да излезе от печат тази пролет. Срещата е организирана от „Пловдив чете“ и издателство „Ерго“. Входът е свободен...
В зала "Съединение" на Историческия музей в Пловдив ще се проведе среща разговор с д-р Светла Балтова. Тя ще представи съставената от нея книга „Петър Дънов „За България и бъдещето на човечеството“, издадена от Издателска къща „Хермес“. Книгата е посветена на възгледите на Дънов за радикалните промени, през които преминават природата, обществото..
Обща тематична изложба "Пейзажът" ще бъде открита тази вечер в галерия "Пловдив" в сградата на Общинския съвет, съобщиха от Дружеството на пловдивските художници. Пейзажът е жанр, който е един от най-разпространените в изобразителното изкуство. В експозицията ще могат да се разгледат над 60 творби от 45 автора, събрани заедно на жанров..