В световната година на Рихард Вагнер и Джузепе Верди продължаваме с един от най-обичаните вердиеви опуси. Точно в 18.30 програма „Христо Ботев” ще се включи директно от залата на Метрополитън опера, Ню Йорк, заедно с радиостанциите на страните-членки на Европейския съюз за радио и телевизия, за да проследим спектакъла на „Травиата” от Джузепе Верди с участието на солисти, хора и оркестъра на МЕТ, под палката на Яник Незе-Сеген, който за първи път дирижира тази опера в най-престижния американски театър. В главните партии ще слушаме звездната колоратурка Диана Дамрау - за първи път в кариерата й тя пее Виолета; младият албански тенор Саймир Пиргу ще дебютира в първата си голяма роля на сцената на МЕТ в ролята на Алфред, а великият тенор Пласидо Доминго ще прибави към внушителния си репертоар ролята на Жорж Жермон, след като многократно е пял Алфред и е дирижирал „Травиата” - включително и в МЕТ.
Както е известно, либретото на „Травиата” - опера в три действия по либрето на Франческо Мария Пиаве, е базирано върху пиесата на Александър Дюма-син „Дамата с камелиите”, която от своя страна е преработка на неговия едноименен полуавтобиографичен роман. Главната героиня е красива куртизанка, смъртно болна от туберкулоза, която прави последна и решителна жертва в името на любовта. Публиката в залата на МЕТ се наслаждава на прочутата постановка на Вили Декер, която направи фурор в Залцбург през лятото на 2005 година. Няма опероман, който да не е виждал поне снимки на невероятно красивата Анна Нетребко в малката червена рокля на художника Волфганг Гусман. Както визуалното, така и постановъчното решение бяха възторжено аплодирани в Залцбург, а Вили Декер се превърна в истински герой. В онази „Травиата” от 2005 г. Алфред бе Роландо Вилясон, Жермон - Томас Хемпсън, а диригент - Карло Рици.
На 31 декември 2010 г., няколко часа преди новата 2011 година, в МЕТ се състоя премиерата на същата постановка с участието на Марина Поплавская, Матю Поленцани, Анджей Доббер в главните партии и Джанандреа Нозеда на пулта. Вероятно някои от нашите уважаеми слушатели са проследили и директното излъчване в една от съботните вечери на програма „Христо Ботев” през януари 2011 с този състав. Тогава американската критика отбеляза, че ултрамодерната визия на Вили Декер е впечатлила Европа, но прословутият гигантски часовник, който присъства през цялото време на сцената, в Ню Йорк се е превърнал в своеобразна метафора на колективната фобия за неумолимо настъпващото време. Да си припомним - 21.12.2012 – готови ли сте? 10-9-8-7-6-5-4-3-2-1 – Апокалипсис! Включително оперен?
В днешния сценарий на колегата Маргарет Джънтуейт от Ню Йорк гигантският часовник присъства единствено като част от постановъчното решение на Декер, фокусирано, разбира се, върху главната героиня и нейното фатално заболяване. Гигантският часовник просто отброява последните часове от живота на Виолета Валери. В това решение Смъртта е представена и от господин в черно, който в крайна сметка се оказва лекуващият лекар на Виолета - Гренвил. Той непрекъснато кръжи наоколо, дори когато не е директно включен в действието.
Прекрасната Диана Дамрау, която преди около месец пя Джилда в новата премиера на „Риголето” в МЕТ, се изявява на най-престижната американска сцена още от 2005, когато дебютира като Цербинета от „Ариадна на Наксос”. В Ню Йорк Дамрау е представяла още Розина и графиня Аделе от „Граф Ори”, Памина и Царицата на нощта от „Вълшебната флейта”, Констанца от „Отвличане от сарая”, както и главните партии в „Лучия ди Ламермур”, „Дъщерята на полка” и „Любовен еликсир”. Следващият сезон тя ще дебютира на сцената на МЕТ като Амина от „Сомнамбула”. В специално интервю за сайта на МЕТ Дамрау казва, че дълго е чакала ролята на Виолета, защото тя е нещо много специално. „Влюбих се в тази опера, гледайки филма на Франко Дзефирели с Тереза Стратас и Пласидо Доминго като Алфред. Бях 12-годишна, спомням си, че седях пред телевизионния екран и плачех, а след като свърши, помислих: „Това е най-прекрасното нещо, създадено от човечеството”. Но за ролята исках да изчакам, защото за да изпееш Виолета и да изразиш нейните емоции, трябва действително да познаваш и разбираш живота. В епохата на Виолета куртизанките са били високо образовани, елегантни и силни жени, които са живеели като мъже. Имали са цялата свобода, възможна по онова време. В изисканите им салони са взимани дори важни политически решения. Те са били не само жени на удоволствието, но и жени на разума.
Особеното при Виолета е, че тя много добре знае не само, че ще умре, но и че когато си отиде, никой няма да го е грижа за това. Но тя притежава много честно сърце. Тя е единствената личност в операта, която обича без граници, без предел. Да изостави Алфред заради неговото семейство - по-голяма любов не е възможна. Тя е безкористна и самоотвержена...
Казват, че за „Травиата” трябват три различни гласа. За първото действие са нужни гъвкавост и блясък. После в центъра на операта е дуетът с Жермон – и тук вече си голям лиричен сопран. А в последното действие трябва да притежаваш драматизъм. И всичко трябва да е много истинско, емоциите, отсенките... По отношение на трудност това е роля с пет звезди... Аз идвам от страната на колоратурките, разбира се, но Верди изисква гъвкав глас, дори за големите сопранови роли като тези в „Трубадур” и „Бал с маски”, а даже и в още по-тежките. Има нужда от стабилно дишане за големите лирични фрази. При Верди винаги има една голяма арка - фразата се изгражда нагоре – висок тон, после още един, и още един – до кулминацията, а после ти трябва същият контрол, когато се спускаш плавно надолу. Дори малки партии като Оскар в „Бала” или Гласът от небето в „Дон Карлос” имат такива безкрайни фрази”.
На въпроса защо се е престрашила напоследък да се заеме не само с Виолета, но и с още няколко по-драматични партии като Донна Анна от „Дон Жуан” и трите роли в „Хофманови разкази”, Диана Дамрау казва:
„Човек трябва да се вслушва в себе си и в своето тяло. С напредването на възрастта и хормоналните промени гласът също се променя. Днес вече съм майка на две деца, гласът ми е доста различен от този в началото на кариерата ми. Сега мисля, че притежавам повече лиричен потенциал, а и възможности за драматични окраски. Никога преди не съм посягала към този репертоар, но мисля, че сега вече е време. Гласът ми е готов. А да дебютирам като Виолета с Доминго до мен в ролята на Жермон е просто невероятно!”.
Освен Диана Дамрау, Саймир Пиргу и Пласидо Доминго, в останалите партии ще слушате: Патриша Ризли – Флора Бервоа, Мария Зифчак – Анина, Скот Скъли – Гастон, Джейсън Стърнс – барон Дуфол и Джеймс Кортни – доктор Гренвил.
Съдържание на операта
