Не е законовият текст, който наистина може да уплаши някого – въпросът е как се доказва, колко бързо се доказва и колко бързо се издава наказанието или присъдата.
Колкото по-рано се понесе наказанието, независимо дали е престъпление или обикновено нарушение, толкова по-бързо и нарушителят престава да участва в движението по пътя, и хората,които са около него, разбират, че държавата е взела инициативата в свои ръце и повече нито един нарушител на пътя няма да бъде толериран.
Председателят на Комисията по транспорта подчерта, че един от най-големите проблеми при нарушението на Закона за движение по пътищата е, че близо 50% от съставените актове не достигат до нарушителите и допълни:
Във всички нас е създадено такова устойчиво чувство за безнаказаност, че на практика електронните фишове т.е. снимките на камерата, ще отидат на някакъв адрес, който или несъществува или там лицето няма да бъде намерено.
Караджов допълни, че системата трябва да ограничава дори и рушветите:
Това са едни други мерки, които и сега вътрешният министър можеше да въведе – например тези камери на реверите ги дъвчем вече 5-6 месеца. Всеки полицай да има камера, която да е свързана с автомобила, а от него да има втора камера, която да заснема цялостната диспозиция и да има микрофони. От там натанък ще паднат и всички мераци за обжалвания, като това ще вдигне и доверието между страните.
Нещо, за което много пъти съм бил радетел – да не спират КАТ някой, който ненарушава, а да нарушиш и само тогава да те спрат. Тогава броят на спиранията, отчетени от камерата на автомобила и от камерата на ревера ще е равен на броя на актовете или на фишовете, които са съставени.