"Завръщания не са известни, а следите на миналото се разпиляват бързо като частички пепел, издигнати от вятъра, носещи се към четирите краища на един невидим свят" – откъсът е от книгата „Пансионът“ на Пьотр Пажински. Българското издание беше представено в присъствието на автора в Литературен клуб „Перото“ на НДК. Това е философски разказ за завръщането и отпътуването, за идентичността и преходността и същевременно литературен ритуал за възкресяване на спомена. В началото са железопътните релси. Влакът спира на малка гара – курортно селище недалеч от Варшава, а пътят отвежда героя в еврейски пансион, някога пълен с живот, сега обитаван от възрастни хора, оцелели от Холокоста – уморени сенки, витаещи в музея на спомените. Реалност, накъсана като сън, която може да се сглоби единствено от фрагменти: снимки с избледняващи надписи, разпадащи се изрезки от вестници, случайно изплували фрази, имена и събития, идеологически спорове...
Пьотр Пажински е роден през 1973 г. – писател, философ, главен редактор на списание „Мидраш”, изследовател. Автор на две монографии за „Одисей“ на Джеймс Джойс („Лабиринт и дърво”, 2005 и пътеводителя „Дъблин с Одисей”, 2008). Издал е две книги с проза: „Пансионът“ и „Птичи улици“. Лауреат на наградата на сп. „Политика“ и на Европейската литературна награда за романа „Пансионът“. Пише, превежда, занимава се с философия на юдаизма и еврейската тема в литературата. Преводът на български на „Пансионът“ е на Васил Велчев, а преводът в ефир - на Светла Каранешева.
