17 септември, Денят на нашата столица, е подходящ повод да си припомним каква е първоосновата, за да бъде този ден специален в православния календар. Най-масово разпространен е разказът за гоненията срещу християните по време на Римската империя. Света София и нейните три дъщери - Вяра, Надежда и Любов, са подложени на жестоки страдания, отстоявайки своята вяра. Мъченичеството и силният дух на София и трите й деца, се вплитат неусетно в градежа и пластовете памет на базиликата „Св. София”, в самото сърце на града.
В буквален превод името на светицата София означава „мъдрост”. Но мащабите на символиката са много по-големи. В действителност, те се свързват с представата за Второто лице на Светата Троица - Бог Слово, т.е. Премъдростта Божия. Неслучайно в житейската история трите дъщери носят имената Вяра, Надежда и Любов, които са и основните носители на Духа (Божията Премъдрост). Толкова много послания са ни завещали предците.
Как посрещаме не само Деня на София, но и още много други празнични поводи? Преди новата учебна година в рубриката „Срещи по пътя” гостува корабният инженер Георги Кънчев. Той е от хората с пътуващи професии. В дългите месеци, когато е на плаване, той отделя време и да създаде първия български електронен буквар „Буквеница”.
В този период на септември се провеждат и традиционните Европейски дни за културно и природно наследство. Ще разберем защо не друг, а директорът на Историческия музей - Русе, проф. Николай Ненов, ни предлага красив, зелен маршрут в делтата на река Дунав.
Старинните занаяти са част от голямото световно културно наследство. В Националното изложение на художествените занаяти и изкуствата - Орешак, съхраняват и развиват това безценно богатство. А директорът Иван Чакъров знае и как сливовият мармалад се превръща в балканджийски шоколад, каква е на вкус живата вода на хората от Централен Балкан. Чувствайте се поканени на Празника на сливата и троянската сливова ракия.
Започнахме и ще завършим това радиопътешествие със столицата София. Поредното археологическо лято обогати с нови данни познанията ни за историята на града, отпреди 8000 години. Бяха открити най-големите постройки в Европа от времето на неолита. Тези материални свидетелства са ново потвърждение на тезата, че в днешните български земи се е развивала първата европейска цивилизация. „Има какво да научим от древните хора, обитавали селището в днешния софийски квартал „Слатина”, казва чл.- кор. проф. Васил Николов, ръководител на екипа, който работи на обекта. Ще бъде ли изграден Български неолитен парк на открито?
