В България така наречената "съдебна реформа" е като лятното слънцестоене. Винаги го има.
Например миналата годна държавата, т.е. ние, сме платили и над 600 000 лв. обезщетения за просрочени с десетилетия дела. В повечето случаи на неосъдени навреме обвиняеми. Да сте чули за виновни или компенсации в бюджета?
Примери. Дело за убийство – уж ясно, а се точи повече от 15 години. За сметка на това уж обвиняемият, но до давностния срок, е овъзмезден с 2000 лв. за забавеното производство. Сега той може да заведе жалба, защото таванът на обезщетението е 10 000 лв. Измама, разследвана близо 22 години, е прекратена поради давност, а за престъпление по служба са се похарчили, до законовата давност само 16 години и половина. За кражба не стигат и деветнайсет години и половина.
И всичко се обяснява, разбирай оправдава, с пропуски в досъдебното производство, нарушаване на процесуални срокове, несвършена доказателствената дейност, своеволно като време насрочване на съдебни заседания, и така нататък и така нататък и нито един конкретен виновен. Материалните щети са за много десетки милиона лева годишно. Нематериалните ги мерят с доверие. У нас не съвсем. Може би за да не доближим статистическата грешка.
