Преди 100 години в Украйна се ражда извисен дух, таврийски българин, който у нас е напълно забравен. Това е Мишо (Михаил) Панталеев Хаджийски – писател, публицист и общественик. През 1942 г. успява да достигне до България, където приема за своя основна цел да запознае българската общественост с положението, в което се намират таврийските българи и българите в Украйна като цяло по време на Втората световна война. През периода 1942-1944 г. Мишо Хаджийски изнася сказки из цялата ни страна на тема „Българите в Украйна“, застъпва се за българите от Таврия и Бесарабия, откарани на работа в Германия. Той става инициатор за създаването на Институт за опознаване на Таврия, в който влизат учени като проф. Стоян Романски, проф. Борис Йоцов и Петър Динеков, писатели като Ангел Каралийчев, Стилиян Чилигиров, Никола Фурнаджиев, литературният критик Владимир Василев, публицисти, общественици и други. Наред с това М. Хаджийски пише статии в българския периодичен печат, обръща се към българските държавни институции с молба да спомогнат за преселването на българите от Таврия в България. През 1944 г. 1500 таврийски българи заедно с Мишо Хаджийски пристигат в България и са заселени главно в Добруджа, но през 1945 г. по съветско искане почти всички са върнати в СССР и изселени в Средна Азия.
След Деветосептемврийския преврат Мишо Хаджийски е подложен на репресии. В списъка на литературата, обявена за изземане съгласно ХІІ Постановление на Министерския съвет от 6 октомври 1944 г., са включени книгите му „Българи в Таврия“ и „Пуста чужда чужбина“. На 26 септември 1944 г. той е арестуван и отведен в Дирекцията на полицията, където е изтезаван. Освободен е на 16 ноември 1944 г., но на 7 декември 1944 г. в Белоградчик, при опит да бъде арестуван за втори път, се самоубива.
Гостуваха ни:
• Станини Дешева, член на дружество „Родолюбец“, журналистка;
• Георги Журков, бесарабски (таврийски) българин, роден в селото на Хаджийски, чието семейство се връща в България с преселването, организирано от Хаджийски. С помощта на приятели в България семейството му успява да се укрие и с подправени документи да се регистрира като преселници от Северна Добруджа и така не са депортирани обратно в СССР (на 90 години);
• проф. Симеон Янев, писател, преподавател и литературен критик;
• Георги Чунчуков от Инициативния комитет в Добрич, където през 2015 г. е открит мемориален знак в памет на таврийските българи;
• Наталия Краско, кандидат на историческите науки, преподавателка по етнология в Мелитополския педагогически университет, таврийска българка, поставила заедно със свои студенти драматизация по разказа на М. Х. „Гладни години“ и други произведения.
В звуковия файл може да чуете и запис със Савка Николаева - вдовицата на М. Х. (на 95 години), направен от Станини Дешева.
