Европейските фондови борси се намират под натиск за втора поредна сесия на търговия с оглед на рязкото поскъпване на еврото на валутния пазар след вчерашната реч на Марио Драги, подновените разпродажби на акции в технологичния сектор в световен план и след засилване на инвеститорските съмнения, че администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп ще успее да осъществи поетите ангажименти за стимулиране на икономическия растеж посредством намаляване на данъците и чрез големи по размер държавни инвестиции за инфраструктура.
Еврото поскъпна до едногодишен връх от 1,1388 долара, до 7-месечен връх от 0,8879 британски лири и до 14-месечен връх от 127,84 японски йени, след като президентът на ЕЦБ Марио Драги намекна, че централната банка изглежда готова да започне да се оттегля от агресивната си стимулираща парична и лихвена политика. Поскъпването на единната валута е негативно за експортно-ориентираните компании от еврозоната и най-вече на тези от Германия.
В същото време акциите на технологичните компании се намират под нов натиск от продажби от вчера насам на фона на наложената от ЕК голяма по размер глоба на Google за 2,42 млрд. евро и с оглед на поредната кибератака във вторник, която доведе до компютърни сривове в банки и големи компании по целия свят. Европейският технологичен индекс се понижава с 1,6% към двуседмично дъно след като снощи и американският индекс Nasdaq загуби 1,6% от стойността си. Акциите на компании като AMS, ASM International и Dialog Semiconductor се понижават с между 1% и 3%.
Общият европейски индекс Stoxx Europe 600 падна в началото на днешната търговия с около 1% към най-ниско ниво от 24-ти април насам, преди да парира част от първоначалните си загуби, търгувайки се с понижение от 0,4%.Немският фондов индекс DAX се понижава с 0,43%, а френският CAC-40 - с 0,2%, след като вчера те приключиха със загуби съответно от 0,86% и от 0,7%.
Известна подкрепа за ограничаване на първоначалния по-солиден спад на европейските борси оказват петролните фючърси, които се понижават с едва около 0,2%, след като по-рано през деня отчетоха спад с близо 1% като реакция на последни данни на Американския петролен институт (API), показващи изненадващо нарастване на петролните запази в САЩ за последната седмица с 851 хил. барела, докато осреднените прогнози бяха за тяхно понижение. Последвалата стабилизацията на петролните цени ограничи и спадът на акциите на енергийните компании, като тези на Royal Dutch Shell и на British Petroleum се понижават с малко под 0,2%, след като в началото на търговията бяха надолу с над 1%. Благодарение на това британският индекс FTSE100 вече се търгува около негово вчерашно ниво на затваряне, след като при старта на търговията в Лондон той се понижи с 0,5%.
Липсата на риск-апетит на европейските борси се дължи отчасти и на вчерашното понижение на основните фондови индекси на "Уолстрийт", след като републиканците в Сената на САЩ не успяха да прокарат закона за здравеопазването (т.нар. Affordable Care Act), подкопавайки допълнително вярата, че президентът Доналд Тръмп ще успее да изпълни предизборните си обещания за предприемане на серия стимулиращи мерки в подкрепа за икономическия растеж (намаляване на данъците и големи по размер фискални разходи за инфраструктурни обекти). Трябва да се има предвид, че именно очакванията за редица политики на новата власт в Белия Дом, които да доведат до по-солиден растеж на американската икономика, бяха в основната на здравия подем на "Уолстрийт" от ноември 2016-а година насам и на нарастването и на трите основни индекси DJIA, S&P500 и Nasdaq към рекордни върхове.
