Какво е това Ерминия? Каква е тяхната история? В какво се състои тайнството, познато само на зографите, посветени на своя свят занаят? Малцина сънародници знаят, че съществуват няколко оригинални български наръчника по църковно изкуство, наречени ерминии. До нас са стигнали заветните уроци на неколцина български майстори на стенописите и иконографията, това са Ерминията на Захарий Петрович от Самоков (в две части от 1834 и 1838 г.), Ерминията от 1835-1839 г. на Дичо Зограф, или Дичо Кръстевич (1810-1872) от с. Тресонче, днешна Македония, считана за оригинално произведение. И още: Иконографски наръчник, Ерминията известна благодарение на Върбан Коларов, който я адаптира на говорим български език през 1863 г.
В предаването „Премълчаната история бяха чути отговорите на следните въпроси: Как устно предаваната от майстор на ученик традиция на зографисване е стигнала до нас в писано слово? Кой стенопис е гледал свети цар Борис Покръстител, докато е обмислял историческото си решение да покръсти себе си и народа си в православната вяра? Как се създава свещен образ според Ерминията и какви багрила са използвали зографите, изписали едни от най-красивите църкви през Българското възраждане?
Това са само част от питанията, на които ще откриете отговора, ако чуете предаването в звуковия файл. В него главно действащо лице беше Марияна Шабаркова, която е издател, пътешественик и изследовател. Тя е съавтор на „Мистерията на българските стенописи“, първа и втора част с подзаглавия „Да докоснеш Бога“ и „Свещената история и историята“, автор е на книгите „Етиопия или отвъд познатото християнство“, както и на изданието „Повече от 100 забележителни манастира в България“. Превела е няколко исторически монографии от френски на български език, сред които „История на катарите“ от Мишел Рокбер, както и от български на френски сред които „Българите и французите. Но най-важното в случая е, че Марияна Шабаркова е издател на споменатите три ерминии: на Дичо Зограф, на Захарий Петрович и на Върбан Коларов.
Вторият събеседник в студиото беше гл. ас. д-р Владимир Димитров. Той е завършил изкуствознание в Нов български университет, а днес преподава „Изкуство на Италианския ренесанс“; „Българско възрожденско изкуство“; „Българска възрожденска култура“, „Иконография и опазване на културното наследство“. Научните му интереси са в областта на Българското възрожденско изкуство, иконографията, поклонничество, културен и религиозен туризъм, както и опазване на културно-историческото наследство. Автор е на монографията „Зографската фамилия Минови и тяхното стенописно наследство“.
В разговора взеха участие и: Албена Раленкова, автор на предговора към „Ерминията на Захарий Петрович“, проф. д-р Боян Добрев, ръководител катедра „Стенопис“ в Националната художествена академия, доц. Миглена Прашкова, ръководител катедра във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и бъдещият доктор на историческите науки Румен Манов, който освен колекционер е и дарител номер едно на Криптата на храм-паметника „Св. Александър Невски“.
