Индустриалното производство в еврозоната и в целия Европейския съюз се сви през юли за втори пореден месец, показват данни на Евростат, които сякаш са предпоставка за възможно забавяне на икономическата експанзия в региона през третото тримесечие. В същото време и индустриалното производство в България отбеляза доста рязко понижение след два поредни месеца на растеж.
Производството в рамките на еврозоната се понижи през юли с 0,8% спрямо юни, когато също се сви с 0,8% (низходяща ревизия от предишна оценка за понижение с 0,7%), докато очакванията на финансовите пазари бяха за по-скромно понижение с 0,5 на сто. Това представлява намаляване на производството през пет от първите седем месеца на 2018 година.
Влошаването на производството в еврозоната се дължи на солиден спад с 1,9% на производството на стоки с дълготрайна употреба и с 1,3% на стоките с недълготрайна употреба, докато енергийното производство се повишава с 0,7%, а на средствата за производството – с 0,8 на сто.
Четири от петте водещи икономики в еврозоната отчитат спад в производството през юли, като в Германия и в Италия то се понижава с цели 1,8%, в Испания – с 0,3% и в Холандия – с 0,6%, като единствено във Франция е отчетен растеж от 0,7 на сто за втори пореден месец.
Спрямо година по-рано, индустриалното производство в еврозоната се понижи изненадващо през юли с 0,1% при очаквания за повишение с 1,0% и след растеж с 2,3% през юни (низходяща ревизия от повишение с 2,5%). Това е първото намаляване на производството на годишна база от януари 2017-а насам.
Трябва да се има предвид, че рязкото увеличаване на промишленото производство беше един от важните двигатели за изненадващо силния икономически растеж на еврозоната през 2017 година, когато беше отчетена най-добра експанзия от десетилетие насам.
Но колебливото представяне на производството от началото на годината и неговото влошаване през юли за втори пореден месец може да постави под въпрос силата на икономиката в региона на единната валута точно ден, преди редовното заседание на ЕЦБ, на което ще бъдат представени и последните средносрочни икономически прогнози на централните банкери.
Междувременно производството в целия Европейски съюз също се понижи през юли за втори пореден месец, намалявайки с 0,7% след спад с 0,5% през юни (низходяща ревизия от понижение с 0,4%), като на годишна база беше отчетен растеж от 0,8%, но след повишение с 2,5% месец по-рано.
И в този случай влошаването се дължи на намаляване с 1,0% на производството на потребителски стоки с дълготрайна употреба (такива като автомобили и хладилници например) и с 1,3% при производството на недълготрайни стоки (такива като дрехи и хранителни продукти), докато енергийното производство се увеличи с 0,7%, а на средствата за производство – с 0,8 на сто.
Индустриалното производство през юли отбеляза най-солиден спад на месечна база в Малта (понижение с цели 6,3%), следваната от Хърватия (с 5,0%) и Швеция (с 4,15), докато най-сериозно повишение беше отчетено в Дания (повишение с 3,6%), Ирландия (с 2,85) и Латвия (с 1,8%).
Най-добър растеж на производството на годишна база е отчетен в Полша (скок с 7,9%), следвана от Чешката република (с 6,7%) и Словения (с 5,9%) при най-солиден спад в Малта (понижение с 6,4%), Ирландия (с 6,2%) и Холандия (с 2,1%).
Според данните на Евростат индустриалното производство в България се понижи през юли с 1,3% спрямо юни, когато нарасна с 0,8%, като това представлява първо влошаване от три месеца насам след колебливото представяне на сектора от началото на годината. Едва седем от останалите страни - членки на ЕС отчитат по-солиден производствен спад през юли.
На годишна база растежът на индустриалното производство в България се забави много рязко до 0,9% (спрямо юли 2017-а) от 3,6% през юни, отбелязвайки по този начин най-слаб растеж от месец май насам.
