„Епиграмата е къса като въздишка. Тя е въздишката на класическата поезия. На иронично-саркастичната, присмехулно-пародийната, дяволитата лирика. Защо лирика? Защото този тип нетипична поезия е интимна като споделяне с околните, тя е със специално отношение към първите между равните, тя е нахъсано четиристишие с характер, с настръхнала кучешка козина, тя е последно предупреждение, несбъдната присъда, остроумно отрицание на ситуацията.
„Епиграмата е първична по промисъл – тя е Бог преди Той да стане Господ.“
Румен Леонидов