Това каза пред БНР Руслан Стефанов, главен икономист на Центъра за изследване на демокрацията. Той коментира санкциите, наложени от американското финансово министерство на третата по големина руска банка – "Газпромбанк", което прекратява възможността европейски купувачи на руски газ да плащат за него.
Ще търсят друг начин за разплащане и е възможно да намерят, но няма да бъде никак лесно, поясни той в предаването "Събота 150".
По думите му, "най-засегнати са страните, които заложиха и продължават да залагат на Русия – Унгария и Сърбия, а зад тях Австрия и Италия, както и Гърция, която продължава да внася руски газ".
Продължаващото отслабване на националната валута показва, че има надграждане на дистрес върху руската икономика, отбеляза икономистът.
България има алтернатива заради договора с "Боташ", който беше много критикуван. Енергийна, газова криза не се очаква. Финансова ще бъде кризата, посочи Стефанов, визирайки плащания по заеми за "Турски поток".
България е в изключително силна позиция и може да осигури количества и за страните от Централна Европа, смята той.
Несигурността е голяма, тъй като дали ще се случи или не, зависи от различни играчи. Банките ще трябва да интерпретират санкциите на Министерството на финансите на САЩ, изтъкна Руслан Стефанов.
Силата на тези санкции е, че те се изпълняват от частни компании, които гледат своя интерес, а не геополитическите констелации. Бизнесът, който включително китайските банки имат с Русия, е прашинка в сравнение с този с останалия свят, добави икономистът.
Според Стефанов е налице "мълчалива форма на разбирателство" между настоящата и следващата американска администрация, че това е показателно за вече обявената от Тръмп "политика за мир чрез сила". Анализаторът изказа съмнения, че след като Тръмп влезе в Белия дом ще има дерогация за Турция, каквато страната поиска.
Цялото интервю слушайте в звуковия файл.
