Чуй новината: Според Христо Христов – старши национален представител на България в Ирак по време на втория ни контингент там, има още много път да бъде извървян, преди да се уточнят бъдещите сили за опазването на мира.
Половин час - само толкова продължава дебатът в парламента от края на май през 2003-та година, когато България взема решение да участва в първата в най-новата си история мисия зад граница - в Ирак. Изпратените през годините над 3 300 военни в 11 контингента затвърждават политическата ангажираност на страната ни за членството и в НАТО, което става факт през 2004-та и очертават скъсването на страната ни с модела на управление на армията от Варшавския договор. Но никой от единодушно гласувалите през 2003-а (с малки изключения) депутати не би могъл да знае, че за времето на мисиите България ще загуби 13 военни.
"Ситуацията, в която започна нашето участие в Ирак, беше мироопазваща, а изведнъж се промени в мироналагаща. Миришеше на война", спомня си Христо Христов – старши националният ни представител в Ирак по време на втория ни контингент, военен с опит от Афганистан, Босна и Херцеговина и Нагорни Карабах.
Неговите архиви от онова време пазят свидетелствата за свирепостта на противника, с който изпратените български мироопазващи военни е трябвало да се справят, мироналагайки.
"Това е аксиоматично правило – когато се постигне мир на известно ниво и се изпратят мироопазващи сили, винаги ситуацията може да се разгорещи и да се наложи изведнъж мироналагане", коментира Христов.
Сега 51-вото НС прие декларация за неучастие на български въоръжени сили във военни действия на територията на Украйна. Но в дебатите пак прозвучаха ключови думи като мироналагане и мироопазване. Разликата е голяма, обяснява полковник Христов, който в годините след Ирак има опит в мисии како миротворец в мисии в Босна и Херцеговина, бил е и част от екипа на ОССЕ по мира на Нагорни Карабах.
Мироопазване означава, че мирът вече е бил конструиран, има споразумение между враждуващите сили, сключен е договор за прекратяване на бойните действия и се започват крачки към възстановяване на законността и реда, подчертава полковник Христо Христов и дава пример с Ирак:
"В Ирак беше сключено примирие, нямахме активни бойни действия. Като започна въстанието на Муктада Садр, всичко това беше прекратено и започна активна офанзива срещу нас."
Всяка ситуация на въоръжен конфликт си има специфики - тази уговорка прави Христов когато говорим за формата, който би гарантирал мирните отношения между Украйна и Русия след прекратяване на бойните действия. Според него ситуацията към момента не предполага възможност за разполагане на сили за мироопазване.
В Украйна има огромна фронтова линия – над 1300 км, която изисква насищане. Трябва да бъдат разположени многочислени формирования – всяко от тях със зона на отговорност, за да наблюдава дали и двете страни спазват примирието, отчита още полк. Христов, който вижда първите стъпки към сключване на такова примирие, но е реалист, че следващите стъпки ще бъдат трудни.
"Без сключено примирие никакви чужди войски няма да могат да стъпят на територията на Украйна."
НАТО не може да вкара мироналагащи формирования, защото Русия е ядрена държава, уточнява той.
"Не може със сила международната общност да наложи мира. Единственият вариант е г-н Тръмп да успее да се договори с г-н Путин."
Ако Великобритания, Франция, Полша и други натовски държави изпратят свои формирования като мироопазващи сили, Русия трябва да се съгласи и да каже "да", изтъква той, като нарича ситуацията "деликатна". По думите му, "Украйна има интерес да са от държави от ЕС", но "първо трябва да знае, че Русия повече няма да настъпва".
Къде е мястото на България в евентуалното бъдещо участие на военни при мироопазване?
Имаме декларация на НС, но сме и членове на НАТО, както и на ОССЕ – имаме задължения към тези организации, напомня той.
Ако утре се вземе решение да се изпратят европейски въоръжени сили, какво правим, пита военният във връзка с дилемата да имаме задължения, които бихме отказали да изпълним.
Декларацията имаше по-скоро насоченост към електората в България, смята полк. Христов.
Най-важното е и двете държави – и Украйна, и Русия да признаят тези въоръжени сили за безпристрастни, обобщава полковникът с опит във втория и четвъртия контингент в Ирак, с опит от Афганистан, Босна и Херцеговина, и Нагорни Карабах.
Повече чуйте в звуковия файл.
