''Интересни времена'' със Силвия Петрова за ''Политически НЕкоректно''
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Колелца на куфари дрънчат по паважите, туристи с телефони се блъскат за перфектното селфи, заведения за сладолед на всеки ъгъл. Различни части на Европа привличат посетители от близо и далеч, но рекордният им брой напоследък повдига тревоги за вредите от свръхтуризма.
През миналата година 747 милиона международни туристи са пътували по нашия континент, което е много повече от всеки друг регион в света, според данните на Световния туристически барометър на ООН. В Южна и Западна Европа са били над 70% от тях.
Докато нарастващата вълна от туристи поставя под натиск жилищния пазар, водоснабдяването и забележителностите, се разрастват и протестите с искане за повече мерки за овладяване на последиците от свръхтуризма.
„С привличането на повече туристи, отколкото могат да бъдат настанени, значително се изтощават местните ресурси. Експлоатират се водните ресурси, което в страна, страдаща от суша, може да се превърне в проблем.“
„Това влияе върху жилищното настаняване, защото все повече ни гонят от квартирите, за да настаняват в тях туристи, вместо местни хора.“
„Получаваме заплата от 1000 евро и не можем да си позволим жилище, защото наемът е 1000 евро. А какво ще ядем? Тук сме, за да защитим правата си, защото положението е извън контрол.“
„Няма граници за алчността на туристическия сектор. А освен, че не се поставят ограничения, публичната администрация подхранва цялата тази машина с обществени пари. Необходима е радикална промяна, завой на 180 градуса.“
Сред основните фактори, довели до рекордния брой пътувания, са евтините самолетни билети, лесното планиране на пътувания и стабилната икономическа перспектива в много развити страни. Гражданите на САЩ, Япония, Китай и Великобритания са сред най-активните международни пътешественици, особено към популярни места като Барселона и Венеция. А сезонният им наплив води до неравномерно търсене на жилища и ресурси. Въпреки че 85 процента от туристите в Европа са всъщност европейци, Едуардо Сантандер от Европейската комисия по туризма подчертава:
"Накратко - проблемът е икономиката, както винаги. Заради напрежението в геополитически план - митата между европейските държави и САЩ, носят допълнителен натиск върху икономиката и туризмът ще страда със сигурност. Спестяванията на американците от средната класа са основно в акции и недвижими имоти. Ако те изгубят стойност те ще спрат да пътуват в чужбина. Въздухоплаването също страда от митата. Повечето дестинации тук в Европа се опитват да се преориентират на изток заради заплахата американците да изгубят не интереса, но капацитета си и финансовите си средства за пътувания в Европа. Вероятно трябва да се разнообразим към неизползваните пазари."
И относно подходящите решения във връзка с протестите срещу масовия туризъм:
"Например някои от дестинациите тук в Европа стават управляващи организации, които трябва да обяснават подробно как парите от туристическия данък се връщат или инвестират в местната общност. Да кажем в Барселона със средствата от туристическия данък може да се купят климатици за училищата или пък да се инвестира в инструктурата, която да служи и на туристите, и на местните. Трябва да е ясно, че тези пари не текат в грешна посока."
Въпреки че Италия (както и повечето южноевропейски страни) е приела повече международни туристи през миналата година, отколкото е собственото ѝ население, местните власти отхвърлят твърденията, че страната има проблем със свръхтуризма и подчертават, че повечето посещения се концентрират върху едва 4% от територията на страната.
Най-сериозен е свръхтуризмът в средиземноморските страни.Франция - най-посещаваната страна в света, е приела 100 милиона туристи през миналата година, а Испания - почти 94 милиона, което е почти двойно повече от нейното население. В Испания през последните две години спорадично се провеждат протести.
„Тук съм заради достойнството на един народ. Вече не чуваме птици, само самолети. Където и да погледнеш - туристи. Вече не се побираме - нито в колите, нито в домовете. Изгубихме достойнството си. Продадохме Майорка. Достатъчно.“
„Нуждаем се от отговорен туризъм, а не от масов туризъм, но туризъм, който уважава здравето, труда, достойнството и всички нас, които работим в туристическия сектор. Защото това, което масовият туризъм ни носи, е бедност. Нямаме ползи от този вид туризъм.“
„Това, което трябва да се направи, е да се разнообрази икономиката в Барселона и в Каталуния като цяло. Туристическото пренаселване вече е достигнало своите граници. Трябва да започнем да се фокусираме върху повторна индустриализация по по-устойчив начин и да създадем по-диверсифицирана икономика.“
В миналото всъщност Барселона е бил индустриален град. Но всичко се променя през 1992 г., когато градът домакинства летните Олимпийски игри. Сградите на бившите заводи са вече преустроени и сега там се помещават офиси. Местните дори измислят стратегии, за да се справят с конкретни проблеми. Пример дава журналистката от Барселона Бегония Гомез Ортез:
"Местната автобусна 116 е обслужвана от микробуси с капацитет 20 души. Тя заработи с идеята да е в помощ на възрастните и трудноподвижните хора в квартал, който е построен на склон. Оказа се обаче, че този автобус е много полезен за достъп до парк "Гюел", който е една от основните туристически атракции и пример за архитектурата на Антони Гауди и се посещава от почти 4 и половина милиона туристи на година. След упорита кампания на местни активисти градският съвет се съгласи да бъдат премахнати препратките към тази линия от "Гугъл Мапс", което беше договорено и с компанията. Резултатите бяха забележителни и настъпиха много бързо. За една вечер туристите вече ги нямаше в автобусната линия 116 и тя остана за местните."
Натискът върху инфраструктурата е особено остър на Канарските и Балеарските острови, с общо население под 5 милиона души, но приели над 15 милиона туристи всяка през миналата година.
„Да се говори за туристите като за престъпници или да се създават анти-туристически настроения е изключително опасно за икономиката на Балеарските острови, тъй като 80% от БВП идва от туризма. Всички ние, пряко или непряко, изкарваме прехраната си благодарение на този сектор.“
„Ние не сме против туризма. Туризмът е източник на доходи и е в основата на икономиката на Канарските острови. Но сегашният модел е хищнически, когато става дума за околната среда и природните ресурси, които са толкова оскъдни.“
Жорди Хереу, министър на туризма и индустрията на Испания, смята че:
„По-важно от броя на международните туристи, пристигащи в Испания, е очакваното потребление на място, което е инжектиране на благосъстояние в испанската икономика. То възлиза на около 126 милиарда евро, като растежът му от 16 процента е по-висок от този на броя туристи.“
А Пабло Бустиндуи, испанският министър по социалните въпроси и правата на потребителите, обяснява:
„Туризмът със сигурност е жизненоважна част от испанската икономика. Това е стратегически и много важен сектор, но както всяка друга икономическа дейност, той трябва да бъде извършван по устойчив начин. Не може да поставя в риск конституционните права на испанския народ. Техните права на настаняване, благосъстояние и да живеят в устойчива среда и удобни градове. Краткосрочните туристически наеми и тенденцията жилищни имоти да се предлагат като туристически апартаменти оказват натиск върху правото на настаняване, водят до повишаване на цените на наемите и изместват местното население.“
Гърция, която прие близо четири пъти повече туристи, отколкото има жители, се бори с недостиг на вода, жилища и енергия през летните месеци - особено на острови като Санторини и Миконос.
Лувърът - най-посещаваният музей в света, беше затворен за една седмица през юни заради стачка на служителите с предупреждение, че той "се срива" под тежестта на свръхтуризма.
Ще се окаже ли, че всъщност туристическите дестинации ще паднат жертва на собствения си успех?
