Теодора Дончева, проф. Петя Александрова и Гергана Дончева представят в "Нашият ден" изложбата "Жените в българското документално кино през ХХ век", която може да бъде видяна във фоайето на кино "Одеон".
Изложбата е осъществена от Института за изследване на изкуствата при БАН с подкрепата на програма "Култура" на Столичната община. Екипът на проекта включва доц. д-р Теодора Стоилова-Дончева, проф. д-р Петя Александров, доц. д-р Гергана Дончева, гл. ас. д-р Елица Гоцева, гл. ас. д-р Анна Шойлева-Чомакова и Даниел Нечев.
По думите на събеседничките женското присъствие в киното на ХХ век се усеща в периферията. Днес е различно – жените режисьори може би дори преобладават статистически. Изложбата "Жените в българското документално кино" е ограничена в рамките на ХХ век, за да компенсира едно незнание и да отдаде реверанс на редица жени, оставили след себе си ярки филми. Около 20 са режисьорките, представени в експозицията: Адела Пеева, Анна Петкова, Боряна Пунчева, Бинка Желязкова, Искра Йосифова, Иглика Трифонова, Малина Петрова, Мария Траянова, Мариана Евстатиева-Биолчева, Ралица Димитрова, Румяна Петкова, Юлия Кънчева, Станислава Калчева, Константина Гуляшка.
Най-голямо предизвикателство в работата по изложбата е било издирването на архив. Оказва се, че много от филмите съществуват по каталог, но не и на реален носител, още по-малко в дигитален формат, достъпен за по-широка публика. Дори режисьорките не разполагат с някои от собствените си филми, снимани във втората половина на ХХ век. За да бъде съхранена намерената и събрана информация към изложбата е издаден и каталог.
Проф. Александрова изтъква нуждата от създаване на анотирана филмография за българското документално кино, каквато има за игралното. Би трябвало на сайта на Българската национална филмотека да има свободен достъп до такива списъци със създадените български филми, смята изследователката. Дигитализирането на документалното филмово наследство е следващата желана стъпка, но тя представлява времеемък и скъп процес.
"Няма възраждане на документалното кино. По-скоро има едно стабилно производство. Основният елемент не са филмите, които са произведени, а тяхното разпространение. Телевизиите продължават да проявяват завидно равнодушие към действително интересните документални филми", казва още проф. Александрова.
Тя допълва: "Приятно ми е да видя усилия за филмово разпространение на документални филм като "Моралът е доброто", които обикалят страната на мускули, събират аудитории и изразяват една много активна гражданска позиция през документалното кино. Но не ми се мисли какво струва това на авторите, защото те го правят въпреки цялата система за разпространение на документалното кино".
Чуйте целия разговор в звуковия файл:
