Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Легенди и вярвания за православни светци

Сретение господне - малкият Исус е представен на Господ
Снимка: архив
Господ е върховният повелител на всичко живо по Земята. Той се грижи да има ред и наказва всеки, който го нарушава. Господ създава, но и разрушава. В народните приказки той е белобрад старец, който живее на небето, заедно с ангелите. В началото слизал често на земята, за да учи хората на различни неща. Показвал на мъжете как да орат и сеят, а на жените как да вършат къщната работа. Понякога се преструвал на беден пътник с окъсани дрехи и празна торба. Потропвал на нечия врата и ако стопаните били добри хора, помагал им във всички техни неволи. А с душите на праведните строял манастир на небето. Така се разказва в народните приказки. В българския фолклор са намерили място и много легенди за християнски светци.

За разлика от християнската представа, според която светците са изцяло положителни личности, достойни единствено за почит и подражание, във фолклора те често имат човешки качества. Понякога дори негативни. Да пожелаеш зло дори и на врага си се счита за грях в неписания морален кодекс на патриархалния българин. Независимо дали клетвата е изречена на глас или е останала само в мислите на човека, тя рано или късно ще причини зло на самия него. В българския фолклор обаче има много приказки, в които светци, или самия Господ отмъщават с клетви и зложелания. Ето накратко една от тях. В нея главен герой е не кой да е, а самата Богородица.
Рождество Христово

 

2010-10-08-015_2.jpg
Св. Йоан Кръстител

Имало едно време мома Мария. Тя родила Исус Христос в една плевня, дето имало и добитък. А сред добитъка – вол и катър. Волът риел с рогата си слама върху новороденото, за да го скрие и защити. А катърът – обратно. С муцуната си разравял сламата, та да се види малкият и да го открият царските войски. Затова Господ го проклел: “Всички животни да се множат, само катърът – не”. С дните след раждането на Христос е свързана и друга приказна история, получила широко разпространение. Тръгнала Божията майка да търси кръстник на детето си. Срещнала св. Никола и го поканила. Той отказал, защото малкият целият горял в огън. Тръгнала по-нататък майката и срещнала св. Василий. Светецът отказал по същата причина - страх го било от огъня. Накрая св.Иван /или свети Йоан/ се съгласил да кръсти млада Бога.

Когато родила сина си, Мария го сложила в златна люлка и тръгнала към гората. Докато търсела подходящо място, всички дървета й се кланяли. Едно не сторило поклон и тя го проклела. Намерила Богородица златен габър и вързала люлката. Всички дървета притихнали, не смеели с листо да помръднат, за да не събудят младенеца. Трепетликата, обаче, продължила да трепка с листа. Затова била обречена вечно да трепери. Замлъкнали зверове и птици. Само кукувицата не спряла да кука и събудила детето. Божията майка я проклела да снася яйцата си по чуждите гнезда и другите птици да отглеждат потомството й, а тя да е винаги сама. Разбира се, не са малко и приказките за безкрайната доброта и милост на Богородица. “Богородичка, милна, та драга”, както я наричат във фолклора.

2010-10-08-014_1.jpg
Снимка: Венета Николова
Св. Никола

Според народните представи, светците Атанас, Илия, Никола, Иван, Рангел и Петър били братя-юнаци. Те решили да си поделят света помежду си. На Никола се паднало "по море да ходи, гемии да крепи", както се пее в една народна песен. Икони на светеца и до днес се вграждат в плавателните съдове, с вярата, че ще ги закриля, когато изпаднат в беда. Другият брат Иван /или Йоан/ станал покровител на кумството и приятелството, на побратимите и богомолците. Денят на Свети Йоан, известен като Ивановден и до днес се почита в контекста на това народно схващане за него. На Атанас поверили ледовете и снеговете, а на Илия летните гръмотевици и светкавици. Петър взел ключовете от рая и седнал пред вратите му – да отваря и затваря пътя пред душите. На свети Рангел се паднали душите на мъртвите. Рангел е фолклорното име на Свети Архангел Михаил. На много места в България се прави курбан в деня на християнския празник на светеца.

2010-10-08-016_1.jpg
Св. Петка

Много приказни истории са посветени и на християнската светица Петка Епиватска. Легендата разказва, че още съвсем малка Света Петка чула божието слово и посветила живота си на Христос. Преследвана за вярата си дълги години, тя дошла по нашите земи, където гоненията не спирали. Веднъж Света Петка видяла пещера и се скрила в нея. Потерята, която я преследвала отминала и тя си замесила питка с брашното, което носела със себе си в малка торбичка. Запалила огън в една от нишите на пещерата и видяла, че димът излиза от друго място. Така разбрала, че пещерата има и друг изход. Опекла си питката, отчупила парче от нея, но в този момент дочула отново потерята и побегнала през дупката в пещерата, която сам Бог й показал. Влезли преследвачите, видели горещата питка. Един от тях посегнал да си отчупи от хляба, но той се вкаменил. И до днес, ако отидете в пещерата, разположена близо до гр.Трън ще се намери възрастен човек, който да ви разкаже легендата и дори да ви покаже вкамененото парче хляб и следите от стъпките на светицата. От тавана на пещерата капе вода, за която казват, че са сълзите на Света Петка и притежават лечебна сила. Това е светена вода. В народните вярвания Света Петка се почита като покровителка на женските дейности. Затова в деня на светицата жените не трябва да работят. На някои места се вярва, че св.Петка се явява в образа на змия на тези, които не спазват забраната.

По публикацията работи: Албена Безовска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Снимка: Регионален етнографски музей – Пловдив

Пловдив кани любителите на позабравени занаяти в Етнографския си музей

Регионален етнографски музей в Пловдив отваря врати за XVІ-то издание на Седмицата на традиционните занаяти, съобщават организаторите от музея. Откриването е на Еньовден (24 юни), почитан в народната ни традиция като ден на билките и лечението..

публикувано на 23.06.24 в 10:10

Българската народна песен не може да се преведе, но е магнетична за света

Бре, откраднали Еленка, Eленка, мома хубава, та я извели, завели, на хайдушкото сборище. Най-малкото хайдутче, то на Еленка думаше: - Моме, Еленко, Еленко, не бой се, не страхувай се. Ний нема да те убием, убием, да те затрием. Най ще..

публикувано на 18.06.24 в 10:10

Арифе – денят, в който мюсюлманите се подготвят за Курбан байрам

Днес отново е денят Арифе, който предхожда всеки байрам, без значение дали е Рамазан или Курбан байрам. Мюсюлманите днес отдават почит на починалите си близки, като във всеки дом жените месят тесто, от което се правят мекици и се раздават на..

публикувано на 15.06.24 в 06:55