„Когато чета текстовете на Мила, в мен изникват образи. А когато снимам, се опитвам да разказвам дадена история така, както бих я разказал с думи. Там някъде се намери допирната точка, да добавим и факта, че двамата имаме общ светоглед. Сферите, в които се занимаваме, са различни, но по някакъв начин си приличат в отношението ни към света. И двамата се опитваме да гледаме към позитивното и към това, което радва хората.”
В изложбата има фотоси, посветени главно на градската култура. На някои от фотографиите Красимир е заснел част от личните дневници на Мила Иванова.
„До подреждането на изложбата нямахме представа какво ще излезе от нея, защото заедно за първи път реализираме съвместна идея” – допълва Мила. „Срещата на настроенията се случи и за нас, както и за публиката. Освен това, настроението е нещо, което се променя. Аз съм сигурна, че ние дадохме живот на дневниците.”
Не е ли въпрос на голямо доверие от нейна страна към Красимир, а и към нас, които гледаме и четем тези текстове?
„Преди време му бях изпратила нещо написано от мен, преди да го пусна в блога си, защото винаги е било важно за мен неговото мнение и той ми отговори: „Благодаря за доверието”. Но аз мисля че това не е доверие, а необходимост. Красимир е огледало за мен и това, което пиша. За мен това е чест, тъй като той е голям творец.”
Защо са дали име на изложбата си „Дневници на безкрая”?
„И двамата черпим вдъхновение от безкрая на живота” – посочва Красимир. „За репортажната фотография винаги съм казвал, че това, което можеш да видиш, никога не можеш да го измислиш или сътвориш. Ние имаме възможността да вземаме мигове от живота и да ги слагаме в рамка. Затова решихме да са „Дневници на безкрая” – и преди, и след нас той продължава.”
„Краси разказва чрез снимките, а моят разказ е вътре в неговия, с моите дневници и писма” – казва Мила. „Не съм предполагала, че някога някой ще ги види. Разказвам за живота около нас. Те са толкова автентични, колкото са всъщност и неговите фотографии. Когато пишеш за много хора, ти, без да искаш, вкарваш една представа за себе си, която искаш да постигнеш. Когато пишеш за човек, който е част от теб – тогава пише сърцето ти. Безкрая ще се напише сам. Това, което направихме, ми е много скъпо и искам да продължи, затова вярвам на безкрая.”
Снимки: Красимир Андонов
Италианско-френско-испанската 138-минутна биографична драма „Лимонов“ спечели голямата награда за майсторска литературна адаптация в международния конкурс за пълнометражен игрален филм на „Синелибри“. Фаворитът бе обявен от председателя на журито..
На 27 октомври се навършват 165 години от рождението на акад. Александър Теодоров-Балан, който е първият теоретик на българския книжовен език, фонетика и граматика. Той е роден е роден през 1859 г. в с. Кубей, Бесарабия. Неговият баща Стоян..
Седмицата на българското документално кино за изкуство и творци “Док-Арт-Фест” ще се състои в Берлин от 31 октомври до 6 ноември т.г. “Талантът няма националност, но корените му имат значение – от тях той черпи сила и се връща при тях, защото там..