Преди 175 години се ражда възрожденският учител, книжовник и народен будител Илия Рашков Блъсков, който оставя трайна диря в духовната ни съкровищница. Той е един от онези, които слагат основите на българската литературна проза. Неговата повест „Изгубена Станка”, описваща бита на българина по онова време, всъщност е първото произведение със селска тематика у нас. Съдбата на Блъсков е подобна на съдбите на светлите възрожденски умове, за които интересите на Отечеството са над личните.
Илия Блъсков е роден през 1839 година в Клисура в многолюдното семейство на учителя Рашко Блъсков, разказва Димитър Стойков, завеждащ отдел „История на българския народ XV-XIX век” в Историческия музей в град Шумен. Начално образование получава от баща си. След затварянето на училищата по време на Кримската война /конфликт между Русия от една страна и съюза на Османската империя с основни европейски сили от 1853-1856 г./ Илия Блъсков е изпратен за 6 месеца като чирак в шивашки дюкян в Силистра. По-късно, преминавайки в лагера на руските войски, той стига до Браила, Румъния, където престоява до 1856 г. Там работи като преводач, а същевременно чиракува в дюкян. След завръщането си в България през 1857 г. е назначен за учител. Три години по-късно Блъсков заминава за град Шумен, където е срещата му с Добри Войников – учител и драматург, автор на първите театрални пиеси у нас. Именно от него получава първия подтик и насърчение в своята писателска дейност, казва Димитър Стойков и продължава:
„В град Шумен, освен че учителства, Блъсков пише повести, разкази, подготвя голям брой учебници, издава календари, редактира списания. През 1865-66 г. той, заедно с по-малките си братя, както и селски свещеници и бедни граждани, създава малко книжовно дружество. То има за цел с набраните парични средства да издава книги, някои от които подарява на селските училища. През 1873 г. в Шумен е открит първият учителски събор, в работата на който взема участие и Илия Блъсков. Съборът изработва Устав за селските училища и налага задължителното образование на българчетата във Варненско-Преславската епархия. Но за да получи одобрение и подкрепата на хората, е трябвало Уставът да бъде разяснен на общоселски събрания. И Блъсков започва да обикаля селата в празнични дни, без да иска каквото и да било възнаграждение за това.”
След Освобождението на България от османско владичество през 1878 г. той е назначен за училищен инспектор, но същевременно е и преподавател в Шуменската девическа гимназия и Педагогическото училище в града.
„Книжовната дейност на Илия Блъсков започва още преди да се установи в Шумен, продължава Димитър Стойков. – През 1856 г. издава в Букурещ книгата „Десет заповеди Божии” или „Кратко християнско поучение”. Всъщност, тя е превод от гръцки, с нея той изявява и своите преводачески умения. Това е първият книжовен труд на Блъсков, предназначен за учебник в нашите училища и всъщност представлява тълкуване на Десетте Божи заповеди. В Шумен през 1863 г. издава и своята втора книга за живота на двамата светци – Йоан Предтеча и Игнатий Богоносец.
Илия Блъсков е автор на повестите „Изгубена Станка” и „Злочеста Кръстинка”, както и на произведенията „Две сестри – Добра и Грозданка”, „Дядо Добри”. Негови са и немалък брой разкази, статии, мемоарни и други трудове за възрожденската епоха и нейните личности. Блъсков се проявява и като изследовател. Неговата книга „Материал по историята на нашето Възраждане”, която е издадена 1907 г., носи богата документална информация. Тя представлява интерес за всички, които се занимават и интересуват от културната, просветната и политическата история на град Шумен. Блъсков твори до сетната си минута. Бележитият българин умира на 13 август 1913 г. Погребан е в двора на църквата „Три светители” в Шумен.
Преди 26 години, на 30 септември, по инициатива на Българската православна църква (БПЦ), в София е свикан Всеправославен събор, който да спомогне за преодоляването на разкола сред духовенството ни. Тогава, въпреки увещанията на Истанбулския..
Глава на статуя излезе при разкопките в големия канал на античния град Хераклея Синтика. Тя е на откритата преди дни статуя и вече е в музея на Петрич, за да я поемат реставраторите. „Уникално бе това лято“, каза проф. Людмил Вагалински по повод..
От 23 до 28 септември София и Видин ще бъдат домакини на Седмата международна конференция за римските дунавски провинции на тема "Граничен ландшафт по Дунав – Frontier landscapes along the Danube", предаде БНР Видин. Инициативата за дискусията за..
На 30 ноември православната ни църква почита паметта на св. ап. Андрей. Той е брат на свети първовърховен апостол Петър и се нарича Първозвани,..