Художничката Таня Иванова от Нова Загора се е посветила на едно твърде специфично занимание. Тя тъче гоблени и пана от вълнена прежда и рисува върху коприна и други материи. Да, именно, тъче гоблени, които обикновено другите шият. Пъстри цветя, икони, други образи и шарки грейват под умелата й ръка. Младата жена не е многословна, изразителността на спестените думи прехвърля върху поредното си произведение, хрумването за което може да се роди и в най-необичайния час. „На стана се ражда това, което преди това е накарало сърцето да потрепне”, казва тя.
Когато се усамотя с нишките на преждата, от която изтъкавам виденията си, аз влизам в един друг свят. В него няма упреци, злоба, завист, вина, оправдания. Това е моят свят на сънувани мечти и мечтани сънища, свят на цветна обич и обичани цветове. Свят, роден от допир и ласка на фантазия и реалност. Свят, свит в шепа и разпръскващ се на капки любов, свят, който искам да бъде и на другите, защото красивите неща трябва да са споделени.
Тридесет и четири годишната художничка е завършила Художествената гимназия в Сливен през 1997 г. Оттогава има участия в 11 изложби в страната – самостоятелни и заедно с други художници. На тъканите й гоблени се радват и много българи, живеещи в чужбина. В град Батак преди време прави самостоятелна изложба на рисувани върху коприна български шевици. Всъщност, както Таня Иванова признава, има годишно време, в което се тъкат гоблени, а в друг сезон може да се рисува върху текстил. Гоблените изработва на килимарски стан, на който се тъче вертикално и само с пръсти, за разлика от другите популярни хоризонтални станове, които са с педали и почти нищо не се върши на ръка. Докато обяснява това, несъзнателно гали многоцветната вълнена прежда.
На стана работя предимно през зимата, защото лятото е много горещо и преждата се мокри от влажните пръсти, казва тя. – Определено зимата е времето за тъкане. Не може да се работи на стана и при влажно време, а тук, в Нова Загора, често времето е такова и има мъгли. Когато е влажно, основата се отпуска много, защото е памучна и поема влага. Така че не винаги е удобно да се тъче. А когато дойдат пролетта и лятото, отдавам повече време на рисуваните шалове, които освен това и по-лесно съхнат в топлото време.
Има дни, в които ми се сяда на стана, а в други просто вдъхновението не идва, продължава Таня Иванова. Признава, че твърде често предпочита усамотението на нощта, когато образите изникват по-лесно.
Понякога ми се е налага да претворя картина, по-точно икона от схема на гоблен за шиене. Имам такива икони, които са тъкани по схема. Едната е „Молитвата на Христос”, другата е на свети Димитър. Макар че е по-лесно да тъчеш по схема, аз предпочитам да направя собствен модел или проект по някаква тема, да сътворя нещо мое. Обичам да работя с най-различни материали. Хубаво е, когато всичко е смесено – с тънки прежди, с блестящи, с по-плътни, така се получава релеф. В началото боядисвах преждите сама, но това зависи и от мястото, където човек живее. А в апартамент малко трудно стават тия неща, затова вече предпочитам да купувам готови прежди.
По поръчка на българка, живееща в чужбина, изработила наскоро и иконата на Свети Йоан Рилски чудотворец, светецът закрилник на българите. Тъкането на тази икона беше много трудно, отне ми повече от три месеца. А и с преждата трябваше да се внимава – и за цвета, и за еднаквата дебелина. Напоследък обаче предпочитам да изработвам пана с различен релеф и в добавка – декоративни елементи по тях, казва Таня Иванова. Що се отнася до рисуваните шалове върху текстилна материя, в последно време рисува предимно върху шифон. Естествената коприна е твърде задължаваща и се носи най-общо при официални случаи, а на мен ми се иска шаловете ми да се използват и в ежедневието, например наметнати върху дънково яке, добавя тя. През миналата година художничката стана носител на наградата „Пазител на традициите” на Асоциацията за развитие на изкуствата и занаятите. И публиката, и журито дадоха гласовете си за нея. А това я задължава да продължи да предава уменията и занаята си на по-младите, които също като нея са докоснати от вдъхновението и красотата на цветовете и образите.
Снимки: личен архив
Търговска мисия за представяне на българската хранително-вкусова промишленост на южнокорейския пазар се проведе от 19 до 23 ноември в Сеул, съобщават от дипломатическата ни мисия в Корея. Родното ни производство беше представено с вина,..
Борислав Сарафов отговаря на всички изисквания и има качества да бъде избран за главен прокурор. С тази позиция излязоха комисиите по атестирането и конкурсите и по професионална етика към Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет,..
Романът “Времеубежище” на Георги Господинов и книгата “След Европа”, в която политологът Иван Кръстев поставя въпросите как бежанската криза променя европейските общества и защо гражданите изпитват толкова силна неприязън и недоверие към..
Във Велинград се събраха хора от цялата страна на протест в подкрепа на фермери, чиито стада са застрашени от евтаназия. Недоволството е предизвикано от..
Стенопис, посветен на 20-годишнината от приемането на България в НАТО, ще бъде открит днес в Перник. На събитието ще присъстват посланиците на..
В "България днес" на 29 ноември се спираме събитията с балкански адрес от изминалата седмица, събрани в традиционния ни петъчен информационен обзор "По..