„Не се броят песните, които знам” – граовски фолклор със Славка Сакутова

Граово е район в Средна Западна България и по характерните си музикални белези се числи към Шопската фолклорна област. Освен изобилието от хороводни песни, тук се срещат представителните за района „сватовски” песни – вид бавни песни с характерна орнаментика на мелодията, която местните наричат „тресене”. Има и много жетварски и седенкарски песни. На седянката се събирали млади жени да правят даровете си, да шият и плетат. Идвали и ергени, запявали, ставало весело. „Стопанката на къщата държеше под око всички ни, гледаше закачките да не преминават границата. Имаше строг морал на живот” – разказва Славка Сакутова за времето на своята младост. В репертоара ѝ има много седенкарски песни, но една е особено прочувствена, разказва за мома, която изгаря сватбените си дарове: „Гори, гори, моя красна рубо, така гори мое клето сърце – либе ми се за друга ожени!”.

„Майкя Мара за дар прекорила”, с оркестъра на БНР, обр. Коста Колев Download

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Славка Сакутова е родена на 6 юли 1927 година в София, но израства в село Беренде, на 42 км югозападно от София. Там има поверие, че ако новородено пие първа вода от звънче, ще е гласовито. Родителите на Славка спазват традицията. Прадядо ѝ е свещеник и добър певец, баща ѝ пее, майка ѝ също била гласовита. Помни красивите жетварски песни на нивата: „Зажни, Ружо, тебе лека ръка – бърза жетва, бързо жънеш, леко пееш, далече се чува…” . Момата пее, а от близката нива любимият се провиква „ехехеееей”, за да разбере, че я чува. Маранята на знойния ден се отразява в тези песни. „Пладнина е брайно” е такъв пример, един от първите записи на Славка в БНР.

„Пладнина е брайно, тъжнина е”, с оркестъра на БНР, дир. Борис Петров Download

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Славка Сакутова е на седемнадесет години, когато се явява на прослушване в Радиото. В комисията са певците Атанаска Тодорова, Жечо Долчинков и Георги Бояджиев, отговорник за народна музика. Одобряват я, но баща ѝ не я пуска да стане певица. Вече омъжена, през есента на 1948 година, запява редовно като хоноруван сътрудник на Радиото. Пее „на живо” – съпровождат я Тракийската тройка на Станил Паяков и Угърчинската група на Цвятко Благоев. По-късно, след 1952 година записва граовски песни с оркестрите на Коста Колев, Иван Кирев и оркестъра на БНР. От тези години са познанствата ѝ с колоси в народната музика като Борис Машалов, който пее във Военния ансамбъл и акордеонистът Борис Карлов, тогава тамбурист. Борис Машалов я кани в новосформираната „Наша песен”. И Славка избира – тръгва из България с групата от известни певци, днес легенди в народната музика.

Легендарната група „Наша песен” с Борис Машалов и Борис Карлов, Славка Сакутова е трета отляво. Снимка: личен архив

Славка Сакутова разказва за група „Наша песен”

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

„Надлъж и нашир сме обиколили България многократно. Пътувах с Борис Машалов, Борис Карлов, Ика Стоянова, Мита Стойчева, Лалка Павлова, Маша Белмустакова, Магда Пушкарова… Нямахме свой автобус и пристигахме с обществения. А понякога пътувахме и с каруци. Цялото село ни посрещаше – идваха кой с каквото имаше, кокошки, пити, баници, кофи с вино. Празник беше за хòрата, обичаха ни и ни чакаха с нетърпение. Пеехме солово, групово, имаше и инструментални изпълнения… Излизахме в чужбина с концерти – Англия, Франция, Швеция, Белгия, Съветския съюз тогава… Спомням си, в Швеция илюстрирах лекции на фолклористката Райна Кацарова. Повикаха ме в едно училище да показвам граовското пеене. Имаше голям интерес от страна на децата, но им беше трудно да научат орнаментиката. Тя е вродена у местните певици.”

„Една майка две радости прави – дъщеря дава и снаха посреща” – така разказва граовска песен на Славка Сакутова, звучала на много европейски сцени.

„Една майка две радости прави”, с групата на Атанас Вълчев Download

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

„Пременил ми се Илия”, с групата на Атанас Вълчев Download

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

През 80-те на миналия век, когато се пенсионира, Славка не спира да пее – канят я за различни участия и празненства. Сърдечен и грижовен човек, и днес на 87 години приема млади таланти, на които дава песни и показва тънкостите на изпълнението. „Имам вече 65 години с песента. Не се броят песните, които знам”.

Споделете

„Не се броят песните, които знам” – граовски фолклор със Славка Сакутова

Още от категорията

"Да не спираме да търсим" – посланието в музиката на Живко Василев

"Притури са планината" – Deep Zone предават напред към поколенията хубавата българска музика

Амалгама от изкуства на есенното издание на SoFest

"В изолатора"

"Тихият глас" и посланието да не се страхуваме да бъдем слаби

Българско Национално Радио