Системата на финансиране на университетите, при която парите се разпределят спрямо броя студенти в даден ВУЗ, се оказа „гнилата ябълка“ в родното висше образование. До този извод са стигнали от Министерството на образованието и науката /МОН/. В момента висшите учебни заведения са фокусирани повече върху това да привлекат по-голям брой кандидат-студенти, отколкото да преследват истинската цел – добрата реализация на завършилите, смята проф. Николай Денков, зам.-министър на образованието. По тази причина една от основните промени в Закона за висшето образование предвижда обвързване на финансирането с качеството и резултатите от образованието, като до 2020 г. то трябва да съставлява 60% от общата субсидия.
Това, което искаме да направим с промените във финансирането, е да бъде много по-ясна връзката между размера на средствата и конкретните резултати – обяснява проф. Денков. – Когато говорим за субсидията за студентите ще наблегнем на качеството и реализацията им, а не само на количеството. Когато говорим за финансиране на научната дейност, тогава трябва да го свържем с реалните научни резултати по обективни показатели. В някои страни средствата за наука се разпределят директно според това, което се вижда в международните бази данни като публикации, цитати и т.н. Ние искаме малко по-гъвкаво да подходим, тъй като в различните научни направления има различни критерии и показатели за това какви са постиженията.
В момента в министерството се разработва методика за оценяване на достиженията на научните организации, в това число университетите. Тя ще стане част от системата за финансиране на висшето образование. Готвените промени в законодателството предвиждат още разделянето на висшите училища на два типа: изследователски и образователни. В момента активно с научна дейност се занимават около десет вуза, а други 15-20 също работят в тази посока и биха могли да попаднат в групата на изследователските, посочи проф. Денков. Тази група ще получава допълнително финансиране както от държавния бюджет, така и по европейските програми. Той обаче призна, че в момента е трудно да се прави наука във висше училище поради липсата или слабото финансиране на научните изследвания.
Идеята е, когато финансирането бъде ясно свързано с научните дейности, висшите училища да преосмислят какво е мястото й. Могат да вкарат допълнително финансиране, което е заложено в Стратегията за висше образование, към заплатата на преподавателите, които правят забележима научна дейност. Тогава вече мотивацията да се включи науката във висшите училища ще бъде много по-сериозна.
Надеждна прогноза за нуждите на пазара трябва да бъде изготвена от МТСП, Министерството на икономиката и работодателските организации, за да се планира приема в университетите, смятат от образователното ведомство. Сред приоритетните специалности, търсени от бизнеса, са инженерите и ИКТ специалистите, за които държавата ще отделя средства. Пари ще отиват и към т.нар. защитени специалности, към които няма голям интерес, но са важни за държавата. Като пример проф. Денков посочи педагогиката: Около 50% от учителите в следващите десет години ще са в пенсионна възраст. Трябва още отсега държавата да бъде много активна, за да се справи с това предизвикателство. Сред защитените специалности ще попаднат и т.нар. „екзотични” филологии: арабска, източно азиатски.
В момента над 240 хил. студенти се обучават в държавните и частни университети. Броят им се увеличил близо 3 пъти спрямо 1990 г. Добрата новина е, че безработицата сред висшистите е най-ниска, около 4-5 %. Лошата е, че над половината от завършилите се реализират на позиции, които не изискват висше образование.
Оркестърът за народна музика на Българското национално радио под диригентството на маестро Димитър Христов подготвя пролетно турне през март. Специални гост-солисти на "Оркестъра от солисти" в концертите ще бъдат певците Петя Панева и Димитър..
В сряда минималните температури ще бъдат между минус 5° и 0°, по-ниски в североизточните райони до минус 7°. В София ще е около минус 1°. През деня над Западна България ще бъде предимно облачно. Над Източна България ще е слънчево с временни..
Списанието на БТА ЛИК посвети февруарския си брой на Българското национално радио. То беше представено днес на специално събитие в Мраморното фоайе на радиото. На 25 януари се навършиха 90 години от създаването на медията. На тази дата през..
Изкуственият интелект сега е изграден изцяло от класически компютри с алгоритми, докато изкуственият интелект на базата на квантовите компютри ще е много..
България ще участва в съвместни обществени поръчки в областта на отбраната на ниво ЕС по проекти за придобиване на системи за противовъздушна..
В "България днес" говорим за ролята на българските организации за подобряване живота и отношението към сънародниците ни в съседна Сърбия. Събеседник по..