В своята пролетна прогноза за икономическото развитие на България Европейската Комисия ревизира очакванията си за ръст на българската икономика до 2% през 2016. Очакваният ръст е крайно недостатъчен за страна като България, която се стреми да догонва средното равнище в Евросъюза, заяви в интервю за Радио България икономистът Боян Дуранкев и допълни:
Според класическата икономическа теория, която важи и до ден днешен, един растеж се определя като слаб, когато е между 1% и 3%. Когато динамиката е между 3% и 6% той е среден и когато е над 6% се смята за висок. Така че по дефиниция България попада точно в групата страни със слаб икономически растеж. Второ, при 2% ръст за България и 3,1% средно за света страната ни се нарежда сред държавите с недостатъчен икономически растеж в световен мащаб. С този икономически растеж и брутен вътрешен продукт страната ни отдавна е изпаднала от А групата на икономическо развитите страни и в момента се е устремила към дъното на Б групата. При сегашната отдалеченост на страната ни по БВП на човек от населението от средното ниво на БВП в ЕС и при прогнозиран 1,8% ръст за целия ЕС, България трябва да се развива с минимум 6-7% годишно, за да догони средното ниво на развитие.
Според професор Дуранкев, много страни членки на ЕС се развиват по-ускорено от България. През 2015 Ирландия бележи 4,9% растеж. Съседна Румъния бележи 4,2% ръст и все повече се отдалечава от България. Малта бележи ръст от над 4%, а Полша, Швеция, Литва и Латвия отчитат сходен с България ръст – около 3%. Дори в една Испания, намираща се в криза, ръстът е 2,6%. Единствената страна, която ще се доближава към бедна България е съседна Гърция, която е с растеж от едва 0,3%, отбеляза Боян Дуранкев, но и уточни:
По БВП, обаче Гърция изпреварва чувствително България, така че ако продължи да пропада ни делят повече от 2 десетилетия от изравняване между двете страни. 2% икономически растеж за България означават една анемия и множество рискове за бъдещето. Моята диагноза за ЕС и неговото управление като цяло е, че Брюксел чрез плана Юнкер не е в състояние да осигури догонващо развитие на най-бедните страни членки като България.
Професор Дуранкев смята още, че несправедливостта в страната се засилва, защото вноската на България в ЕС се прави от данъците на всички български граждани, а после обратният поток от капитали е насочен само към 0,5% до 1% от населението.
Неравенството в България ще нараства и рисковете пред бъдещето се увеличават при една такава динамика. Нека Планът Юнкер да продължи да действа, но Евросъюзът е длъжен да приеме паралелно с това един план за догонващо развитие на всички страни членки, които имат икономически растеж под 1/3 от средния за ЕС. Второ, България трябва да смени този модел на разпродажба на всякаква държавна собственост. Страната трябва да поеме по друг път на икономическо развитие, опирайки се и върху инвестиции в собствена база. През последните 20 години страната прекалено много разчиташе на чужди инвестиции, отбелязва професорът.
Преките инвестиции в България могат според Дуранкев могат да се осигурят с премахване на плоския данък и създаване на условия всеки човек да има някаква, макар и малка сума за инвестиция. Има решения и в друга посока - онези семейства, в които например доходите на член от семейството са под 250 евро, да се освободят от всякакво данъчно облагане. На второ място, могат да се увеличат данъците върху лукса, наследството и рентите, за да се увеличи събираемостта в бюджета. Трета възможна мярка за растеж е въвеждането на диференцирано облагане, и то не само върху физическите лица, но и върху компаниите. Освен това ЕС трябва да въведе обща минимална работна заплата и общ безусловен минимален базов доход, който да гарантира задоволяване на основните потребности на населението, смята професорът.
Вицепрезидентът Илияна Йотова обясни, че след завръщането на президента от Франция се очаква начало на консултации с политическите партии преди връчване на мандат за съставяне на правителство. Йотова коментира, че изборът на Наталия Киселова за..
Напредъкът за изграждането на магистрала „Струма“ е обсъден в заседание на Постоянния комитет на Бернската конвенция, съобщи екоминистерството. Досието за автомагистрала „Струма“ през Кресненското дефиле е оставено "като възможен файл". На заседанието..
Служебният министър на културата Найден Тодоров участва в заседание на Съвета на министрите на културата от Югоизточна Европа, което се проведе под председателството на Черна гора и в сътрудничество с регионалното бюро на ЮНЕСКО. В центъра на..
В Световния ден на планините споделяме любопитни факти за зараждането на алпийското движение в България и защо връх в Монголия носи името "Пловдив". Кои са..
До 31 декември ще бъде готов пътят от гръцка страна до ГКПП "Ксанти - Рудозем" на границата с България. Това съобщи пред журналисти Христодулос..
В четвъртък , 12 декември, минималните температури в България ще са между минус 1 и 4°, в София – около 0°. Сутринта в низините на Южна България ще..