На 31 май в НДК, в зала 6, като част от програмата на Софийски музикални седмици, меломаните ще имат възможността да чуят произведения на Бах, Моцарт и Менделсон в изпълнение на струнен оркестър „Камерата Орфика“ на НБУ. Диригент и солист е Филип Бернолд – флейта (Франция). Солисти са и маестро Марио Хосен – цигулка и Адриан Йотикер – пиано (Швейцария).

Много се радвам, че съм ваш гост и че ще представим интересна и претенциозна програма пред софийска публика – казва проф. Хосен. – Концертът е от цикъла „Солисти-интерпретатори”, продукция на НБУ и НДК. Ще предложим музикален калейдоскоп в епохите – през Бах и класиката на Моцарт до романтичния Менделсон. Нашият гост проф. Филип Бернолд е емблематична фигура на френската флейтова школа, един от най-големите концертиращи артисти, с много активна концертна и преподавателска дейност по света. Радвам се, че прие поканата ми да води този концерт. Програмата включва Втора флейтова сюита на Йохан Себастиан Бах, Менделсон – Концерт за пиано, цигулка и струнен оркестър, в който солирам аз и Адриан Йотикер на пиано. Кулминация  на събитието ще бъде 40-а симфония на Волфганг Амадеус Моцарт – любима и обичана творба на гениалния австриец. Щастлив съм от възможността точно с маестро Йотикер да изпълним концерта на Менделсон,който записахме преди няколко години с „Камерата Орфика”, за швейцарската звукозаписна компания „Дорон”. Той е един от водещите световни пианисти и професор във Висшата академия в Базел и в Университета по музика в Мюнхен. Един от най-големите интерпретатори на Брамс и Бетовен. С него ни свързва многократно творческо сътрудничество. 

За меценатството в България, за младите музиканти, които ни прославят по света, проф. Хосен споделя:

Аз съм оптимист, защото смятам, че в България има хора, които носят възрожденския дух. Това, което се е случило в 19 век в нашето общество, може да се случи и в началото на 21 век. Има и хора, притежаващи по-глобална представа за мястото на изкуството и човешкия живот в общочовешкия контекст, и оттук и за приноса на България към него. Убеден съм, че в бъдеще ще има хора с възможност и желание, отношение към бъдещето на културата ни и в исторически план, защото чрез нея и просвещението ние създаваме облика на бъдеща България, но не след пет или десет години, а след петдесет. Може да се повлияе на културно историческите процеси. Тези българи и особено техните деца, които учат в чужбина и се връщат, за да продължат делото си тук, имат родолюбиво възрожденско чувство. Погледнати отстрани, процесите са трагични, защото виждаме млади хора, които поради липсата на културна политика, още от юношеска възраст напускат България, за да си търсят късмета в чужбина, дори и недостатъчно подготвени. Последните 25 години загубихме тези устои и основи, изградени много добре от старата българска школа, която функционираше и създаваше плеяда от великолепни музиканти. Те получаваха образованието си тук, част от тях продължаваха делото си у нас, а други отиваха като водещи оркестранти, концертмайстори в европейски оркестри и продължават да издигат реномето на България като една държава с добри традиции. Една от моите каузи е да се връщам в родината и да спомагам за възраждането на българската цигулкова школа. В момента имаме над десет рядко талантливи и мотивирани млади хора, печелещи конкурси в чужбина и връщащи се тук, за да радват публиката ни, която трепти с успехите им и те завършват обучението си именно тук, на едно много високо професионално ниво. Студенти и преподаватели работим в симбиоза върху една красива и романтична кауза – възраждането на цигулковата школа на България.