Един от най-големите паркове в Европа и на Балканите, разположен в Рила планина, навърши 25 години от създаването си. Най-напред, с цел опазване на биологичното разнообразие и на редките и застрашени видове и екосистеми в най-високата планина на Балканите (връх Мусала - 2925 м), паркът е обявен за народен с обща площ 107 923,7 ха. Няколко години по-късно, през 1999-а, по-голямата част от него - 81 046,0 ха, е прекатегоризирана в Национален, а останалата в Природен парк “Рилски манастир”.



Територията на парка включва резерватите Парангалица, Скакавица, Ибър и Централен рилски резерват, където се намират най-защитените от човешката дейност естествени екосистеми, с характерните за тях забележителни диви растителни и животински видове и местообитанията им. Затова са включени в списъка на ООН на националните паркове и еквивалентните на тях резервати. Около 95 % от горите със смърч, ела и бяла мура са естествени, със средна възраст около 100 години, а разнообразието на хабитатите определя важното място на парка в екологичната мрежа "Натура 2000".

По думите на Кирил Стамболиев, експерт „Фауна” към Националния парк, биологичното разнообразие в Рила е изключително богато - около 1400 вида висши растения.

Високата консервационна значимост на парка се определя и от богатството на реликтите - 105 вида и ендемитите - 36 балкански и 21 български, като 3 от тях се срещат само в Рила. Това са рилската иглика, павловското шапиче и рилския ревен.



Национален парк "Рила" е един от най-значимите и най-сигурни убежища за кафява мечка в България. Паркът е дом на най-голямата популация на балканската дива коза у нас, тук е най-високо разположената колония на лалугера и едно от четирите находища на редкия алпийски тритон. Паркът е важно местообитание за повече от 100 вида птици, сред които скалният орел, пернатоногата кукумявка, глухарят, планинският кеклик. В парка се съхраняват 38 на сто от срещащите се в България растения, 80 на сто от безгръбначните животни, 80 на сто от глациалната езерна флора и фауна и 20 на сто от сухоземните гръбначни животни.

Уникалните природни дадености, наличието на хижи и заслони, мрежата от туристически и еко пътеки са сред любимите маршрути за туристите. Там са и най-предпочитаните ски писти, в курортите "Боровец" и "Мальовица". Всяко лято от 1 до 23 август  край рилските езера се провежда и лятната духовна школа, основана от Учителя Петър Дънов.



По традиция, на 19 август, Бялото братство посреща изгрева на Молитвения хълм в Рила, тъй като се смята, че именно в този ден слънцето притежава магическа сила. За съжаление обаче, всяка човешка намеса влияе върху екосистемата, както и на флората и фауната в парка. След откриването на лифт до рилските езера напливът към тях не стихва по цяло лято, като през август там прииждат 2000 души само за един ден.  И въпреки, че на територията на Национален парк "Рила" важи принципът “Внасяш – изнасяш”, според който всеки трябва си събере отпадъците от донесената храна, за да ги изхвърли по-късно на определените за тази цел места, има и хора, които не го спазват. Според управата на парка, сериозен проблем е и паленето на огън. Това не само замърсяват околната среда, но и унищожава почвата и растителните видове. За съжаление, охраната на парка трудно може да предотврати такива нарушения, заради огромната площ на Националния парк. Затова от парка разчитат повече на добросъвестността на посетителите.

Снимки: БГНЕС и bg.wikipedia.org