На 18 юли отбелязваме 180 години от рождението на Васил Левски. Апостолът на българската свобода, както го наричат още приживе неговите съратници,изгражда мрежа от революционни комитети и успява да пробуди жаждата за свобода у българина след петвековно османско иго. Днес името на Левски е синоним на себеотрицание, честност, борбеност и вяра в правото на всеки човек да живее свободно и достойно.

„По стъпките на Левски“ – с тази идея преди 23 години плевенският учител по история Васил Копчев тръгва от Троянския манастир и обикаля местата до Сопот и Карлово, свързани с дейността на Апостола. Днес в предизвикателството да прекосят билото на Централния дял на Стара планина участват близо 300 ентусиасти, разделени в седем лъча. Работим предимно с ученици от плевенски училища, пояснява д-р Галя Цветкова, която от две години е ръководител на националния поход.


Теренът през билото на Централен Балкан е сложен, хижите са с ограничен капацитет, поради което се сформират групи от по 30-40 човека - ученици с планински водачи, учители и лекари. Д-р Цветкова разказа още, че подготовката на похода включва обучения по планински техники, посещения на исторически обекти и музеи, запознаване с живота на Левски и негови сподвижници от плевенския край. Именно от Плевен е Данаил Попов, наричан „дясната ръка на Апостола“. За тези  23 години учениците, с които работихме в началото, пораснаха и вече в похода се  включват и техните деца. Тази година имаме 15 дечица на възраст от 1 до 7 години.


Всички участници в похода ще се включат в тържествата, които община Карлово организира по повод годишнината от рождението на Васил Левски, но най-вълнуваща е вечерта, когато по традиция младите хора се събират заедно, за да се забавляват, изпълнявайки патриотични  народни песни и хора.

В своята самоотвержена работа по организацията на революционно-освободителното движение Васил Левски на няколко пъти обикаля България, като се спира в малките селища и манастирите, където е била по-малка вероятността да бъде открит от турските заптиета. Именно поради тази причина почти всяко българско населено място пази легенда, свързана с Апостола.


Едно такова селце е тетевенското Голям извор, където в тези дни нарекоха пешеходната част пред местното читалище на името на Васил Левски, а специална-къща музей пази реликви, свързани  с делото му. И това не е случайно– именно тук в есента на 1872 година Левски открива „Първия окръжен революционен комитет в Българско“, както сам го нарича.


Животът в нашето населено място тече в нормалния за България ритъм, но стане ли дума за Левски, нещо във въздуха се променя. Хората започват да разсъждават, сякаш не предците им, а те самите са били с него, разказва кметът на Голям извор Илиян Маринов. Той е особено горд, че селото му пази старинния хан – мястото, където е създаден Първият окръжен революционен комитет, който днес е къща-музей „Васил Левски“.
Сградата е автентична, тя не е опожарявана или разрушавана, затова всеки, който пипне гредата над входната врата, може да бъде сигурен, че се докосва до място, докосвано и от Апостола на свободата. Запазена е старата ковачница, служила за изработка на  инструменти и сечива, но също така и за направата на патрони и оръжие, необходими за освободителната борба.



Пази се и кацата за вино, в която Левски се е криел при внезапни проверки. И тук има легенда, че ханджията е слагал вътре голям мех с гроздов еликсир. Така, когато влязат заптиетата, ханджията започвал да точи вино и никой не дръзвал да отваря кацата, а Васил Левски оставал скрит.

“Близо е времето вече – българинът не ще бъде роб, а свободен“ – пише Апостолът на свободата Васил Левски в далечната 1872 година в писмо до основания от него Първи революционен окръг в Голям извор. Месеци по-късно Апостолът е заловен и в един февруарски ден на 1873 година е докаран до своята Голгота – бесилото, което се е намирало близо до мястото, където днес в София се издига паметникът на Васил Левски. Привидно спокоен, Левски приема последно причастие с думите: “Всичко, което съм сторил, сторих го за Отечеството“.

Българският народ успява да се освободи от османските завоеватели през 1878 г., а заветът  на Апостола за „Чиста и свята република“ продължава да бъде част от националния идеал и стремежите на родолюбивите българи.

Снимките от с. Голям извор са предоставени от кмета Илиян Маринов