Икономическата 2018 година

Краят на годината е повод да направим анализ на изминалите 12 месеца и ако равносметката на собственото ни благополучие или разочарование може да бъде субективна, не така стоят нещата в икономиката. Там се борави с факти и конкретни числа.

В края на годината се изостри гражданското недоволство спрямо високите цени на горивата и общото поскъпване на живота в България. Исканията за по-добър стандарт на живот, по-високи заплати и пенсии, макар и справедливи, едва ли отговарят на възможностите на бизнеса и държавата на този етап от развитието ѝ. Резултатите на държавните фирми за първите девет месеца на годината не са блестящи, сочат данните на Министерството на икономиката. Големи държавни предприятия като БДЖ, „Български пощи“, НЕК и ТЕЦ „Марица-Изток 2“ поглъщат стотици милиони левове обществени средства и въпреки това са перманентно губещи. В държавния сектор има, разбира се, и добри примери за печалби като АЕЦ „Козлодуй“, авиационния бизнес и по-специално Ръководство въздушно движение и летище София.

Финансовите резултати и относително ниската производителност в България в сравнение с по-развитите европейски държави не позволяват осезаемо покачване на заплащането на труда, а това е в основата на общественото недоволство. Според социологическо проучване на агенция „Сова Харис“, публикувано през октомври, 23 на сто от българите в трудоспособна възраст възнамеряват да си потърсят работа в чужбина. Водещ мотив е по-високото заплащане. На второ място се посочва сигурността – по-добрата социална система и здравното осигуряване в други европейски страни.

Преките чуждестранни инвестиции имат важна роля за модернизацията на българската икономика. По данни на Българската народна банка за първите 9 месеца на 2018 г. те са в размер на 826.4 милиона евро. Същевременно от Българската стопанска камара алармираха, че чуждестранните инвестиции в България намаляват. 2018 година може да се окаже първата, в която те са под 1 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП). Ако се прави сравнение с 2007-а – първата година от европейското членство на България, ще се види, че тогава тези инвестиции съставляват 25 процента от БВП. Причините могат да се търсят в недостига на квалифицирани кадри, недобрата инфраструктура, тромавата съдебна система, неефективните административни услуги в някои общини и ширещата се корупция.

Немалко икономисти обаче обръщат внимание на факта, че инвестициите може да са малко, но за сметка на това са по-устойчиви и в дългосрочен план имат по-голямо значение за развитието на страната. Докато основните парични потоци през 2007 г. са насочвани предимно в недвижими имоти и финансово посредничество, през 2018 г. най-много средства влизат в индустриалното производство, което говори за стратегически интереси на чуждестранните инвеститори. Вложенията са в разширяване на вече съществуващи производства, строителство на нови заводи и научно-развойни центрове за нови разработки. Многобройни са примерите в това отношение. В края на ноември министърът на икономиката Емил Караниколов обяви, че през 2018 г. по Закона за насърчаване на инвестициите (ЗНИ) са сертифицирани 23 проекта на обща стойност 800 млн.лв., които ще разкрият над 2000 нови работни места у нас.Бяха връчени и три сертификата за приоритетен инвестиционен проектпо ЗНИ – на немската компания за производство на електроника за климатични системи „Бер-Хелла Термоконтрол”, на българската ИТ компания „Аксидиа“ и на „Турбо Гарант“, за изграждане на сервизна база за ремонт на турбокомпресори. Инвестициите по проектите са за над 36 млн.лв. и се очаква да създадат близо 400 работни места.

Ето и още няколко примера за сериозни инвестиционни намерения спрямо България. Турският производител на медни кабели Sarkuysanнапример инвестира 8,6 милиона евро в построяването на нов завод за кабели и проводници за автомобилната, авиационната и отбранителната индустрия в индустриалната зона на Шумен. Друга турска компания – Оdelo Farba Lighting Group, ще инвестира 37 млн. евро в завод за автомобилни светлини край Пловдив. Планира се строителството да приключи в края на 2020 г., а през 2023 г. броят на заетите ще достигне близо 400. Отделно от това компанията започва изграждането на научно-развоен център в София – клон на развойния си център в Щутгарт, където ще работят 40 инженери.

Висококвалифицирани специалисти намират поле за професионална реализация и в новооткрития в София развоен център на Coca-Cola. Определяна като втора по големина след тази в Атланта (САЩ), структурата със 130 работни места се смята за ключова за дигиталната трансформация на компанията. С идеята да „внесе“ в България високотехнологични проекти от цял свят и по този начин да се противопостави на „износа“ на ИТ професионалисти, родната технологична компания Scale Focus открива развоен център в Бургас, където до края на 2019 година ще работят 40 софтуерни инженери.

Не липсват инвестиции и в автомобилостроенето. 10 милиона евро влага китайската корпорация Cenntro Automotiv Group, съвместно с партньори от България и Люксембург, в строеж на фабрика за производство на електрически мини-камиони край Пловдив. Очаква се първият камион да слезе от конвейера още през следващите 6 месеца, но китайците имат далеч по- дългосрочни цели – заводът да се превърне в средищен за Централна Европа не само за сглобяване, но и за производство на отделни части и поддръжка.

Списъкът с примери за инвестиции и развитие през отиващата си година може да се продължи. Всички те доказват, че страната се движи в правилната посока. Създават се нови работни места за специалисти, което може би ще накара мнозина от българските емигранти, пръснати по целия свят, да се завърнат в родината или тези 23 процента българи, които обмислят да я напуснат, да променят намеренията си. Това несъмнено ще даде нов тласък на икономиката. Така че светлина в края на тунела има, макар и бавно, българската икономика се движи напред.