На 1 март българите по цял свят се закичват с мартеници – символ на пролетта и възраждащата се природа, амулет за здраве, радост и успех. Традиционната мартеница представлява два усукани конеца – червен за сила и здраве, и бял за дълъг живот. Днес обаче могат да се намерят мартеници във всевъзможни варианти – за закачване, във вид на гердани, гривни, медальони, с най-различни форми и от най-разнообразни материали.
Ралица Колева изработва мартеници от 20 години. Първите, с които излиза на пазара, са плетени, но постепенно разширява асортимента и в момента предлага над 200 модела.
Работя с различни материали – казва Ралица Колева. – За украса предпочитам дървените мъниста, но хората харесват и метални елементи, на мартеницата да има парички. Ползвам пластмасови мъниста, като избирам по-изчистени цветове. През последните години започнаха да се харесват вълнените мартеници, макар че младите хора все пак търсят нещо по-модерно и лъскаво.
Ралица Колева споделя, че в България масово се продават евтини мартеници, произведени в Китай, а ръчно изработените сякаш не се ценят толкова.
Но има хора, които търсят традиционни мартеници. Клиентите, които избират за всеки човек индивидуално, са тези, които ценят труда ни и дори да нямат много възможност, се стараят да направят точния избор – казва Ралица. – За мен мартеницата е символ на здраве. Когато правя мартеници, винаги ги наричам да носят здраве, защото то е най-важно.
В цветовете на традиционната българска шевица греят мартениците на Димка Дилкова и сестра ѝ Галя.
Спряхме се на шевиците, защото българските шевици са много красиви, богати и различни, а специалистите по шевици и етнографите казват, че те имат защитна сила. А какво по-хубаво от това, на една мартеничка да има нещо толкова българско – усмихва се Димка Дилкова.
Майсторките правят мартеници с най-различни форми, символи и бродерии, но най-много се търси символът „елбетица”.
Елбетицата в шевиците е началото, хармонията в живота. Тя символизира осемте посоки на света – изток, запад, север, юг и междинните. Това може би е най-универсалният символ, красив, завършен на външен вид, с много червено в него. Мартеницата е червено-бял символ и трябва да съдържа тези цветове. Тя носи надеждата за нещо ново, за възраждащия се живот през пролетта. Смятам, че тълкуването на мартеницата е такова – червеното и бялото като символ на женското и мъжкото начало, на здравето, на тези изначални човешки неща – смята Димка Дилкова.
В Националния политехнически музей деца направиха не само характерните за празника мартеници с Пижо и Пенда и мартенички-вретена, но и изработиха нестандартни тениски-мартеници, научавайки за един много интересен изчезнал занаят.
Занаятът се нарича басмаджийство. Наименованието идва от турската дума „басма” – натиск, отпечатване. В България художественото печатане с дървени щампи върху текстил започва през втората половина на XIX век, а багрилата са били извличани от листата и корените на различни растения, от жлезите на някои животни или от минерали – разказва Веселина Енева, главен уредник в музея.
Направих тениска с дървените щампи. Беше доста интересно, забавно и се получи добре според мен. Чувала съм, гледала съм по разни клипчета, обаче не съм предполагала, че ще си направя такава и нямам търпение да изсъхне и да си я облека – казва Радослава.
Направих мартеница. Донякъде беше трудно, особено усукването, но се справих. Идвам на такава работилница за първи път, но ми хареса много – споделя Александър.
А Веселина Енева напомня:
Мартеничките се свалят, когато видим първите прелетни птици – лястовиците или първия щъркел. Според народните вярвания те се закичват на плодно дръвче, отново символ за плодородие и радост.
Снимки: Ралица Колева, Димка Дилкова и Национален политехнически музей
В понеделник над по-голямата част от страната ще се задържи облачно с валежи от дъжд, по-значителни в югоизточните райони. В Предбалкана ще превали слаб сняг. От югозапад валежите ще спират и облачността ще се разкъсва и намалява. Ще духа до умерен..
Елхата на децата на София от днес грее празнично пред Националния дворец на културата. Играчките върху коледното дръвче са изработени от малчугани във всичките 199 детски градини в столицата. “ Идеята е да има едно място, където децата на София да..
Финансовият ефект от присъединяването на страната ни към Шенгенското пространство по суша ще възлиза на 1,63 млрд. лв. годишно, показва проучване на Института за икономически изследвания към Българската академия на науките. Най-голяма ще бъде..
Във Велинград се събраха хора от цялата страна на протест в подкрепа на фермери, чиито стада са застрашени от евтаназия. Недоволството е предизвикано от..
Жителите на Плевен ще изпратят 2024 г. с Коледно градче и срещи с Дядо Коледа. Тазгодишната празнична програма на общината ще стартира на 2 декември с..
Резултатите от пробите, взети от заразените стада край Велинград, са 100% достоверни и потвърдени с втора проба, съобщи пред БНТ Деян Стратев,..