26 август 1990 г. остава завинаги в историята на България с палежа на един от символите на властта в страната – сградата на бившия Партиен дом. 10 месеца след свалянето от власт на лидера Тодор Живков, гражданите все още се надяват на бързи и съществени промени, които да извадят страната от 45-годишната комунистическа власт. През лятото на 1990 г. парламентът решава да се премахнат всички социалистически символи от обществените сгради. Сред тях е и рубинената петолъчка, окичила пилона над централата на БКП. Депутатите от преименуваната на 3 април 1990 г. Българска социалистическа партия (БСП) са съгласни символът да бъде премахнат, но не бързат да изпълнят решението. Именно това нежелание е поводът, довел разгневената тълпа пред сградата, а един от протестиращите заплашва да се самозапали в знак на протест.
Разбира се това е само една от причините. След 10 ноември 1989 г. българите разбират за репресиите в лагерите на стария режим. Страната изпада в тежка финансова криза. Въпреки това изборите за Велико народно събрание през юни 1990 г., са спечелени от БСП. Разработваната нова конституция е оспорвана от демократичната опозиция. Неочаквано, по време на вечерния протест на 26 август 1990 г., пламъци от вътрешността на сградата погълват 40 помещения. Днес, 30 години по-късно, дело №53 за палежа отдавна е прекратено и забравено, а извършителите остават неизвестни.
Режисьорът Евгений Михайлов определя палежа за умишлен, организиран от БСП или от среди, свързани с Държавна сигурност. Фактът, че разследването не приключи и истината не излезе наяве показва, че тя е била неудобна, споделя и кинодокументалистката Малина Петрова. През 2009 г. тя показа своя филм „Приключено по давност“, създаден на базата на задълбочени проучвания на материалите по делото за палежа.
Това не е просто филм за един пожар на една партийна централа, това е филм за нашия злощастен преход – обяснява тогава Петрова в интервю за в.„Дневник“ – „Аз посветих доста години от живота си да разбера истината. Изчела съм планина от документи, стигнала съм до източниците, до фактите, преди да са ги подменили, проследила съм етапите на манипулациите и мога да кажа отговорно, че се страхуват. С основание, защото страшен ще бъде гневът. Когато този народ осъзнае истината, ще ги залее и ще ги издави."
Каква част от съхраняваните в Партийния дом документи на властта са изнесени и унищожени предварително, или изгоряли в пожара, остава загадка. Но „едно е безспорно доказано“, заяви в интервю за телевизия България он еър бившият депутат и общински съветник проф. Вили Лилков: „Първите месеци след 1989 г., бяха активно използвани от служители на Държавна сигурност, чиято задача беше да унищожават или присвояват архивите на службата. Друга истина е, че в сградата на Партийния дом са съхранявани много от архивите на МВР, чиито следи също се губят“.
Днес бившият Партиен дом, построен в периода 1950-56 г. като част от внушителен архитектурен ансамбъл, отново е ням свидетел на протести. Граждани отново настояват за законност и една различна България, в която искат да живеят. След края на парламентарната ваканция, от 2 септември, депутатите ще могат да чуват по-ясно призивите на протестиращите, защото заседанията на Народното събрание вече ще се провеждат на бул. Дондуков №1. Сградата бе ремонтирана, а обновената пленарна зала вече носи името на Премъдрост Божия – Света София.
Съставил: Йоан Колев
Снимки: Ани Петрова, архив, Стара София, Радио София, БГНЕС
На празника Въведение Богородично на 21 ноември по григорианския календар и Архангеловден по юлианския иконописецът Екатерина Титова представи новите си творби в експозицията "Чрез силата Христова". На самото ѝ откриване в Руския..
Въведение Богородично е един от най-древните и почитани празници в Православния свят, въведен в Константинопол около VIII век, по времето на патриарх Тарасий. Едва шест века по-късно, празникът започва да се отбелязва и в Западна Европа при папа..
"Десет велики българолюбци" е оазис и място за вдъхновение. С тези думи вицепрезидентът Илияна Йотова описа новата книга на журналиста Милена Димитрова, чиято премиера събра във вторник вечер в Национа лната библиотека "Св. св. Кирил и Методий"..
В светската летопис на следосвобожденска България, митрополит Климент Търновски е известен като Васил Друмев – бележит книжовник и общественик, той води..