Не спирай да мечтаеш, но знай, че всяка мечта има своя цена. Думи, които дават увереност на младите да търсят своята реализация по криещите безброй неизвестни житейски пътеки. Сред тях е и младата архитектка Йона Лекова. Тя  спечели специалната стипендия „Кольо Фичето“, присъждана от фондация „Еврика“ за постижения в архитектурата и строителството. И това не е първата награда, която получава. Затова гледа с увереност и любопитство към всяко ново предизвикателство, с което я среща животът.

Още в пети клас, когато момчетата са сигурни, че ще бъдат новите футболни идоли, а момичета мечтаят за съдба на принцеса, Йона Лекова си се представя в ролята на успешен архитект. Вдъхновението от разгледана изложба на иранската архитектка Заха Хадид е достатъчен повод магията на архитектурата да я завладее за цял живот.

„Аз обичам да рисувам, винаги съм била много силна по литература, философия, стериометрия и геометрия, но алгебрата не ми се отдаваше с лекота – разказа пред програма „Христо Ботев“ на БНР 24-годишната студентка. Архитектурата за мен се превърна в нова среща, която ме е обогатила и ме накара да се преоткривам всеки ден по различен начин. За първи път правя нещата с такава страст и понякога се изненадвам как намирам толкова енергия да доизкусурявам всичко.”

Йона признава, че все още не иска да поставя граници пред себе си, а да продължи да контактува с архитекти от чужбина. От възможността да разшири кръгозора си и да разгледа в естествената им среда и контекст образци на европейската архитектура, вече се е възползвала два пъти по време на образователни пътувания до Италия и Хърватия. Докато е в Милано, Йона научава за постройка от жилищен комплекс в Германия, чиято архитектура позволява да бъде изключително функционална и енергийно ефективна.

„Една от сградите там беше изградена от панели, в които вирее водорасло. Докато фотосинтезира, то пречиства въздуха по-бързо от декари гора. Освен това създава биомаса, която може да бъде използвана и като гориво и така цялата сграда се издържа на базата на тези панели” - обяснява разпалено момичето.

Когато се връща в родината тя също създава подобен фасаден панел, по неин собствен дизайн.

Макар да е едва в началото на своя професионален път, архитектката формулира основните проблеми на градоустройството в България.

„Това, което липсва в архитектурата у нас е отношението към контекста и изграждането на единна, хомогенна среда. Прекалено на парче се строи и липсва уважение към даденостите и заобикалящата ни среда. Необходими са такива сгради, които си партнират с околните, а не са модерни само за година или две. Трябва да са построени с мисъл, че ще останат във времето и ще бъдат припознати и обикнати от хората, за които са създадени.”

Най-важното според Йона Лекова е да вярваш, че творецът е такъв навсякъде, а архитектурата е начин да подобриш живота на другите. Именно затова мечтае да проектира сграда със значима роля в обществения живот у нас. Възможно е това да бъде и културно средище като музей, библиотека или арт център.

Съставил: Йоан Колев / По интервю на „БНР- Хр. Ботев“/