Паметта на св. Стефан, първия християнски мъченик, православната църква чества на 27 декември. Според най-ранните източници, празникът е бил първоначално на 26 декември, веднага след Рождество Христово. По-късно 26 декември е определен за Събор на Пресвета Богородица и службата в почит към св. Стефан е преместена на 27 декември. На същия ден се честват и св. Теодор и св. Теофан Начертани.
В тропара, който се изпълнява в чест на св. Стефан, се казва:
„С добрия подвиг си се подвизавал, първомъчениче Христов и апостоле,
и си изобличил нечестието на мъчителите,
с камъни убит от ръцете на беззаконници,
венец от десницата на Стоящия свише си приел и викайки към Бога си се отправил,
като си казал: Господи, не им зачитай този грях.“
Както е записано в житието на светеца, Стефан бил усърден в служението, образец на милосърдието и търпението. Той е сред първите седем дякони, посветени от първите апостоли. Подобно на Христос и неговите ученици, можел да прави чудеса като полагал ръцете си върху болни и те оздравявали. Бил сред най-ревностните последователи на учението и със словото и делата си приобщавал все повече хора към християнството. Еврейските първенци решили да попречат на това. Наклеветили Стефан, настроили тълпата срещу него и го повикали в синедриона на съд. В защита на вярата той влязъл в спор с първенците, обвинявайки ги, че са убили Спасителя. Вбесени от словата му, те го извели извън града, където бил убит с камъни. През цялото време архидяконът се молел Христос да приеме духа му. Това се случило през 37 година от новото летоброене. Сред най-яростните в тълпата бил момък на име Савел, който по-късно приел християнството и станал ревностен проповедник – апостол Павел. Според преданието Богородица и Йоан Богослов се молили за Стефан, наблюдавайки отдалече мъченическата му смърт. Умирайки, светецът се обърнал към Господ да прости на враговете му.
На гръцки език Стефан означава „венец“. Съществува мнение, че името на светеца е превод на арамейското Kelil (kelila – венец, корона). Според преданието, при откриването на мощите на светеца, в гроба е намерена плоча, на която е изписано името Келил, което кара мнозина изследователи да считат, че това е рожденото име на светеца.
Св. Стефан е патрон на много български храмове, сред които и една от светините на борбата за църковна независимост – Желязната църква „Свети Стефан“ в Истанбул.
В народната традиция на Стефановден няма специални ритуали, поне в трудовете на първите български етнографи, които и до днес служат за отправна точка в изследванията върху нашата празнично-обредна система. Независимо от това, Стефановден се посреща с празнична трапеза, задължителна в домовете на имениците. А днес те са: Стефан, Стефана, Стефка, Венко, Стоян, Стойко, Стоичко, Стоимен и всички производни от тях имена. Светъл и благословен празник на всички!
На 26 октомври Църквата ни почита паметта на св. великомъченик Димитър Солунски, считан за един от най-великите светии сред Православието. У нас името му се свързва и с възстановяването на Второто българско царство през XII век, когато братята-боляри..
Датата 23 октомври, която запознатите с македонските дела свързват с основаването на ВМОРО/ВМРО преди 131 години в Солун, вече 17 години се чества в Северна Македония като държавен празник и е неработен ден в страната. Тази несъмнено важна за..
Наричат Никопол "градът на вековете" заради неговата хилядолетна история. Той възниква като селище още през 169 г. по времето на римския император Марк Аврелий. През 629 г. византийският император Никифор III Фока преименува града на Никополис, което..
На 30 ноември православната ни църква почита паметта на св. ап. Андрей. Той е брат на свети първовърховен апостол Петър и се нарича Първозвани,..