Да изградиш живота си в нова и различна от родината си страна винаги е предизвикателство. Още по-голямо е то за една жена, която е насилствено принудена да попадне в подобна ситуация сама с децата си. Нещо, пред което са изправени хиляди украински жени от 24 февруари насам.
„Това, което се случва на страна като Украйна в 21-ви век е недопустимо“ – казва 30-годишната българка Габриела Пелою, която от две години живее със семейството си в град Ръмнику Вълча, Румъния. По думите ѝ, за първата седмица от началото на войната повече от 10 хиляди украинци са влезли на територията на Румъния, повечето от които вече са я напуснали. „Ние сме доста далеч от украинската граница и тук не се усеща толкова страх, но всеки коментира случващото се. Никой от хората, които познавам, не подкрепя военните атаки на Русия. Хората са уплашени, но умерено. Няма паника“ – казва Габриела. Тя е категорична, че румънската държава помага с каквото може на всички украинци.
Самата Габриела знае колко трудно е да започнеш живота си отначало- правила го е два пъти. С разликата, че е било по нейна воля и с правото на избор.
Близо шест години с мъжа до себе си тя живее във Великобритания, но когато решават да направят следващата стъпка в отношенията си и да създадат свое семейство нито Обединеното кралство, нито България се оказват подходящите места за това:
„В Англия щеше да ни е изключително трудно, понеже майчинството там е само 9 месеца и ако се наложи да спреш работа по време на самата бременност, тези месеци започват да се отчитат. Нямахме близки, които да ни помагат. Трябваше съпругът ми единствено да работи, докато аз гледам бебето, а наемите са изключително високи в Англия. Затова решихме да дойдем в неговата родина – Румъния. Имахме идея да отворим бизнес, който създадохме и потръгна много добре. За съпруга ми щеше да е много трудно да започне работа в България без да знае езика, който е и много труден за усвояване. Пък и тук не сме много далече от моите близки и пътуваме често до България.“
Габриела казва, че социалните условия за младите родители в Румъния са много добри. Подобно на България, майчинството е две години, но за разлика от родината й обезщетението не се променя през целия период. Трудности, разбира се, за нея не липсвали. Въпреки, че в Румъния живеят много българи, те се намират предимно в Букурещ и Констанца. В града, в който живее тя – окръжния център Ръмнику Вълча, се оказало, чеима само още един сънародник.
„Докато бях бременна, имах доста въпроси, свързани с майчинството и отглеждането на едно новородено, но не успях да намеря никаква информация в Румъния. Причината може би е, че хората тук не са така отворени, както на Запад.“
И така, на прага на най-важната роля в живота си – тази на майка, Габриела създава през 2020 година фейсбук групата „БГ Мами в Румъния“. Днес в нея членуват повече от 250 души, които си помагат с различна полезна информация. Особено активни били в ситуацията на пандемия за съобщаване на последните приети мерките при пътуване между България и Румъния, относно информация за детските градини и училищата в страната– дали са отворени, при какви условия се посещават, какви са взетите мерки към дадения момент. Габриела се надява инициативата ѝ да е полезна и на тези, които възнамеряват да се преместят в Румъния със семействата си. В групата има и румънци, които имат интерес или са пряко свързани с българското общество.
И все пак Габриела признава: „тук българите не са си толкова близки, задружни и сякаш са се слели с румънците“. А причината според нея е, че по манталитет и начин на живот сме си доста близки. Разбира се, културни различия не липсват, а те водят и до странни ситуации:
„Когато дойдох за първи път през 2017 година в Ръмнику Вълча с тогавашния ми приятел, а днес съпруг, излязохме с неговите приятели и на сбогуване те всички се здрависаха, а мен ме подминаха. Стана ми доста обидно, защото никога преди това не ми се е случвало подобно нещо. Попитах съпруга ми за причината и той ми обясни, че за румънците не е уважително към него, ако подадат ръка на неговата приятелка“ – разказва тя.
Днес вече е различно, защото близките им знаят, че уважителното отношение в България е да се подаде ръка и на жената. Габриела казва, че румънците са по-големи традиционалисти, уважават повече народните си и религиозни обичаи, спазват стриктно църковните празници и много държат на семействата си. „По-религиозни са, като на моменти в това откривам повече показност, отколкото истинска вяра“ – споделя българката. Колкото до отношението им към жените, то е сходно с това в България – опитват се да бъдат малко по-модерни, но има още какво да се желае – с усмивка казва Габриела.
А днешния 8 март ще отбележи за втори път в живота си и като майка.
„Винаги съм смятала, още преди да имам свое дете, че това е денят на майката, а не толкова на жената. Празникът в Румъния се отбелязва както и в България – с подаряване на цветя. Подобно и на 1 март, тук също се подаряват мартеници, с това изключение, че се дават само на жените, на мъж не се дава, тъй като се вярва, че това е символ на плодовитост. Аз обаче слагам мартеница на моя съпруг по български обичай за здраве.“
А на всички българки, които са влезли в ролята си на майки далеч от родината, Габриела пожелава преди всичко много сила и търпение.
Снимки: личен архив
Спокойно протича изборният ден и в Дуисбург. Очаква се, както и на предходните избори, в германския град да гласуват между 300 и 400 души. Предпочитанията си сънародниците ни изразяват само с хартиени бюлетини. „ На предишни избори сме наблюдавали..
Изборният ден в Рединг, Югоизточна Англия, протича спокойно. Очаква се да гласуват около 300 души. В единствената секция в града се гласува само на хартия. Вече втори вот изборната секция е на нов адрес, но не е ясно дали това ще повлияе на..
Прекалено е ангажиран животът на българите в Чехия. Работят масово в различни заводи, трудът е на смени, натрупва се умора и хората нямат желание да пътуват до столицата в неделния ден, само за да успеят да гласуват. С това си обяснява слабия интерес към..
"Българите украсяваме света", казва ни Емилия Юкер, която от десетилетия живее в Германия. Пъстротата на културните ни традиции, литературата, фолклора е..