Знаете ли, че първата направена трайна фотография в света представлява изображение на луната? Направена е от французина Луи Дагер (Louis Daguerre) през 1839 година. На 19 август същата година фотографският метод, изобретен от него – дагеротипия, е признат от Френската академия на науките и изящните изкуства. Така се ражда “видимата литература“, по думите на големия аржентински писател Хулио Кортазар, която прескача езикови, културни, религиозни и етнически граници. Хората започват да улавят мига, да разказват истории в един кадър и да заявяват своята реалност на следващите поколения. Черно-бялата фотография навлиза масово в живота ни в началото на ХХ век. В България художествената фотография е призната за изкуство през 1957 година, а няколко години по-късно е открита и първата образователна паралелка в тогавашния Техникум по графика в София.

• Между ранната мечта и професионалното израстване

Днес възприемаме запечатването на момента като поредната даденост на нашето време. Снимането е един от най-популярните и достъпни методи да заявим присъствието си на един „клик“ усилие. Но когато говорим за изкуството на изображението от съществено значение е „погледът“ на човека зад обектива. “Какво вижда фотографът и дали то е достатъчно, за да достигне онова ниво на магия, неприсъща за никое друго изкуство, определя стойността” – казва театралният режисьор Елена Панайотова* пред Радио България.

"С появата на фотографията се променят визуалните изкуства. Изключително важно, е че документалните изображения, особено след 90-те години, са напълно реабилитирани и започват да се излагат в големи галерии, наред с произведения от живописта. Фотографията е форма на диалог – всяка снимка разказва история. Изкуство, което се опитва да хване непрекъснато мига по начин, по който никой друг артист не може така бързо да реагира. В това е магията. Дава достъп до места и събития, които няма как да бъдат споделени или видени по друг начин" – смята режисьорката.

Този месец Елена Панайотова и професионалният фотограф Атанас Кънев откриха съвместната си изложба „Далеч от Африка“ в Градската художествена галерия на Пловдив. 

Двамата показват уловените си мигове от приключението, наречено "Артисти за деца"**, артистично-социална програма на Фондация "ДЕН ГРИ", ръководена от Елена Панайотова в Кения (2011- 2017) и в Широка лъка, България (2002-2017).

• Фондация „Ден Гри” в търсене на думата „бъдеще” за децата чрез изкуство и игри

• Лятно театрално училище в Широка лъка възражда индиански митове и легенди

"Това са кадри на места и хора, които публиката няма как да види по друг начин и представят процеса ни на работа с над 5000 деца и младежи в риск и 300 артисти от Африка и Европа. Виждате реалността извън туристическите маршрути" – разказва Панайотова. 

В експозицията от 150 кадъра са включени и пейзажи от Кения и Занзибар, а цветовете са нещото, което ги прави неповторими. Атанас Кънев признава, че светлината в Кения е различна и уникална, заради ниското разположение на Слънцето до земята около Екватора.

Елена посвещава изложбата на своя баща Панайот Панайотов, който дълги години е бил директор на Държавно предприятие "Българска фотография" в Пловдив.

"Всъщност моето детство е фотография. Израснах заобиколена от черно-бели филми, а банята ни често пъти се превръщаше във фото-лаборатория. Фотографията ме зарази с магията, която ме отведе в театъра и остана завинаги моята втора страст. Много съм научила от моя баща. За него снимката беше начин да разказва и да опознава света около себе си. И когато аз започнах да пътувам, беше голямо предизвикателство и вълнение да навляза в така наречената травъл фотография и чрез нея да споделям всичко, което преживявам на толкова различни и далечни места."

А фотопреживяването "Далеч от Африка" започва своя път от родния за Елена и Атанас Пловдив, но и двамата вярват, че това е само първата спирка от едно дълго пътуване. 

Експозицията вече е поканена в Благоевград. В края на годината се очаква да излезе и новият филм на режисьора Зорница София "Майка", който е вдъхновен от работата на Елена Панайотова с децата в риск и ще бъде кино-прочит на реалността от снимките, които днес са показани в Града под тепетета. 

А крайната цел е една – изкуството да заема все по-важно място в образователния процес в България. "Защото то може генерално да промени начина, по-който израстват децата и по който те се превръщат в творчески, сензитивни, зрели личности, които да променят света в бъдеще" убедена е българката.

А дотогава: "Всяка снимка е сертификат за присъствие” –  Роланд Барт.

* Елена Панайотова е театрален режисьор, продуцент и педагог в България и в чужбина. Дългогодишен преподавател е в Академия за изкуства в Утрехт, Нидерландия, и в Нов български университет в София.

**През 2016 г. програма "Артисти за деца" е сред 8-те проекта от общо 1800 от цял свят, подкрепени от ЮНЕСКО за допринасяне за културно разнообразие в света.

Снимки: Елена Панайотова, Атанас Кънев, Петър Пешев, личен архив