"Притури се планината" – перлата в репертоара на Стефка Съботинова

''Притури се планината'' – перлата в репертоара на Стефка Съботинова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Стефка Съботинова (1930 – 2010) е сред музикантите, донесли световна слава на българските фолклорни традиции. Родена в сърцето на Тракия, в селце с красивото име Розов кладенец, което вече не съществува, тя наследява таланта си от своите предци – преселници от Беломорска Тракия. Песните от този регион, научени от сладкогласната ѝ баба, стават важна част от репертоара на именитата изпълнителка. Дарбата на Съботинова е открита от народния певец и фолклорист Жечо Долчинков, записал и категоризирал над 3500 народни песни от Котленско и Добруджа, които се съхраняват и до днес в Института за изкуствознание към БАН. През 2002 г. в интервю за вестник "Сега" Стефка Съботинова разказва, че Долчинков я е забелял още като ученичка в Пловдив: "По училищата ходеха фолклористи от Радиото. Там ме откри Жечо Долчинков. Записах в Радиото три песни с групата на Цвятко Благоев". Тези първи регистрации са направени през 1947 и 1948 година, а през 1951-ва Стефка се премества да живее в София. Явява се на конкурс в Държавния ансамбъл за народни песни и танци (днес Национален фолклорен ансамбъл "Филип Кутев") и е една от малкото одобрени. Очевидци твърдят, че Филип Кутев е бил буквално поразен не само от невероятния глас и впечатляващия брой песни, които знаела, а и от красотата на Стефка. Десетилетия по-късно пред вестник "Дума" Съботинова признава: "Никога не съм предпочитала жени за приятелки. По-рано ми завиждаха, че съм хубава, последните години защо ми завиждат – не знам. Винаги съм имала приятели мъже. С тях може да споделяш тайните си и няма да те предадат…". В Ансамбъла на Филип Кутев тя работи 14 години. Той е музикантът, пръв оценил нейната "перла в короната" – "Притури се планината", с топлия и вълнуващ глас на певицата и майсторското ѝ изпълнение. На Филип Кутев е първата обработка на песента – с оркестъра на ръководения от него Ансамбъл. Тази версия, записана за Българското национално радио, е една от двете солови песни на Стефка Съботинова, включени в първия албум от поредицата "Мистерията на българските гласове" на швейцарския продуцент Марсел Селие, издаден през 1975, който печели престижната награда за най-добър албум на Академията "Шарл Крос".

"Притури се планината" с гласа на Стефка Съботинова и оркестъра на Ансамбъл "Филип Кутев", включена в първата плоча "Мистерията на българските гласове", е културен символ на България в целия свят в продължение на около две десетилетия. Междувременно, от 1973 до 1985 г. Съботинова пее в Ансамбъла за народни песни на Радиото, който от края на ХХ век официално получава името на "Мистерията". Когато след време я питат за звездния миг в кариерата ѝ, Стефка без колебание го свързва с емблематичната си песен: "Това, че направих световен хит, от което много хора не останаха доволни - включително и някои от най-големите ни музиканти. Но аз не съм виновна, виновни са те. Песента беше във фонотеката. Защо не я направиха те световен хит? Едва Марсел Селие се сети да я направи през 1994 г., като я даде за обработка на французина Жаки Анона. Около тази песен много скандали имаше и… вече ми е неприятно да говоря…". В същото интервю за вестник "Сега" тя припомня, че песента ѝ е "продадена за озвучаване знаеш ли на колко филми" и споменава канадско-френския хит на режисьора Дьони Аркан "Исус от Монреал" от 1989 г., спечелил куп награди и дори номинация за "Оскар".

В началото на 90-те години изтъкнатият композитор и диригент Стефан Драгостинов създава нова версия на "Притури се планината" за хора на Националния фолклорен ансамбъл "Филип Кутев". Тя е записана със солистката Людмила Радкова.

Безспорно е обаче, че световната популярност на песента идва през 1994 г. с модерния аранжимент, в който звучи гласът на Съботинова. Но това, което прави въздействието ѝ изключително за българите, е не само великолепната мелодия и уникалният глас на Съботинова, а и трагичният, лаконичен текст – истински шедьовър на българската словесност, който поразява още с първата дума: "притури се". Едновременно диалектна и архаична, тази дума е жива в съвременния български език, където "притурям" има значение на "добавям". Смисълът в песента е съвсем различен. В речниците ни "притурям се" означава още "пресипвам се от едно място на друго, издигам се, изниквам там, където ме е нямало", както и "стоварвам се изневиделица, прекатурвам се, трупам се, натрупвам се много и отведнъж". Песента запазва всички тези значения на "притурям се" и ги подрежда в градация: цялата планина се повдига и "затрупва" двама овчари. Но защо? Подобно нещо не е необходимо, за да бъдат затрупани двама души. Хиперболата на притурянето прави планината още по-огромна и смазваща.

След като изслушва молбите и доводите на овчарите да ги пожали – единия го чака първо либе, а втория – стара майка, планината произнася своята присъда. Песента свършва рязко и вероятно никой не е пощаден. Разбираме го от подмяната на глагола "чака", използван от овчарите, с "жали". Чака се жив човек, жали се мъртвец. А планината отрежда: любе жали ден до пладне, майка жали чак до гроба. И двете жени ще жалят погубените животи, майката ще го прави по-дълго.

Приносът на Стефка Съботинова за българската култура не се изчерпва само с шедьовъра "Притури се планината". Тя има внушителен солов репертоар, записан за БНР, много популярни са и дуетите ѝ с Тинка Пешева. Но като че ли трагичната балада, донесла ѝ световен успех, оставя и отпечатък на огорчение, защото приживе е споделила: "Получих много обич от народа, признание и слава, но за съжаление трябва отвън да те признаят, едва след това да ти обърнат внимание у нас".

Ето и модерната версия, превърнала се в световен хит: