Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Образци на българската музикална култура

"Притури се планината" – перлата в репертоара на Стефка Съботинова

Снимка: архив

Стефка Съботинова (1930 – 2010) е сред музикантите, донесли световна слава на българските фолклорни традиции. Родена в сърцето на Тракия, в селце с красивото име Розов кладенец, което вече не съществува, тя наследява таланта си от своите предци – преселници от Беломорска Тракия. Песните от този регион, научени от сладкогласната ѝ баба, стават важна част от репертоара на именитата изпълнителка. Дарбата на Съботинова е открита от народния певец и фолклорист Жечо Долчинков, записал и категоризирал над 3500 народни песни от Котленско и Добруджа, които се съхраняват и до днес в Института за изкуствознание към БАН. През 2002 г. в интервю за вестник "Сега" Стефка Съботинова разказва, че Долчинков я е забелял още като ученичка в Пловдив: "По училищата ходеха фолклористи от Радиото. Там ме откри Жечо Долчинков. Записах в Радиото три песни с групата на Цвятко Благоев". Тези първи регистрации са направени през 1947 и 1948 година, а през 1951-ва Стефка се премества да живее в София. Явява се на конкурс в Държавния ансамбъл за народни песни и танци (днес Национален фолклорен ансамбъл "Филип Кутев") и е една от малкото одобрени. Очевидци твърдят, че Филип Кутев е бил буквално поразен не само от невероятния глас и впечатляващия брой песни, които знаела, а и от красотата на Стефка. Десетилетия по-късно пред вестник "Дума" Съботинова признава: "Никога не съм предпочитала жени за приятелки. По-рано ми завиждаха, че съм хубава, последните години защо ми завиждат – не знам. Винаги съм имала приятели мъже. С тях може да споделяш тайните си и няма да те предадат…". В Ансамбъла на Филип Кутев тя работи 14 години. Той е музикантът, пръв оценил нейната "перла в короната" – "Притури се планината", с топлия и вълнуващ глас на певицата и майсторското ѝ изпълнение. На Филип Кутев е първата обработка на песента – с оркестъра на ръководения от него Ансамбъл. Тази версия, записана за Българското национално радио, е една от двете солови песни на Стефка Съботинова, включени в първия албум от поредицата "Мистерията на българските гласове" на швейцарския продуцент Марсел Селие, издаден през 1975, който печели престижната награда за най-добър албум на Академията "Шарл Крос".

"Притури се планината" с гласа на Стефка Съботинова и оркестъра на Ансамбъл "Филип Кутев", включена в първата плоча "Мистерията на българските гласове", е културен символ на България в целия свят в продължение на около две десетилетия. Междувременно, от 1973 до 1985 г. Съботинова пее в Ансамбъла за народни песни на Радиото, който от края на ХХ век официално получава името на "Мистерията". Когато след време я питат за звездния миг в кариерата ѝ, Стефка без колебание го свързва с емблематичната си песен: "Това, че направих световен хит, от което много хора не останаха доволни - включително и някои от най-големите ни музиканти. Но аз не съм виновна, виновни са те. Песента беше във фонотеката. Защо не я направиха те световен хит? Едва Марсел Селие се сети да я направи през 1994 г., като я даде за обработка на французина Жаки Анона. Около тази песен много скандали имаше и… вече ми е неприятно да говоря…". В същото интервю за вестник "Сега" тя припомня, че песента ѝ е "продадена за озвучаване знаеш ли на колко филми" и споменава канадско-френския хит на режисьора Дьони Аркан "Исус от Монреал" от 1989 г., спечелил куп награди и дори номинация за "Оскар".

В началото на 90-те години изтъкнатият композитор и диригент Стефан Драгостинов създава нова версия на "Притури се планината" за хора на Националния фолклорен ансамбъл "Филип Кутев". Тя е записана със солистката Людмила Радкова.

Безспорно е обаче, че световната популярност на песента идва през 1994 г. с модерния аранжимент, в който звучи гласът на Съботинова. Но това, което прави въздействието ѝ изключително за българите, е не само великолепната мелодия и уникалният глас на Съботинова, а и трагичният, лаконичен текст – истински шедьовър на българската словесност, който поразява още с първата дума: "притури се". Едновременно диалектна и архаична, тази дума е жива в съвременния български език, където "притурям" има значение на "добавям". Смисълът в песента е съвсем различен. В речниците ни "притурям се" означава още "пресипвам се от едно място на друго, издигам се, изниквам там, където ме е нямало", както и "стоварвам се изневиделица, прекатурвам се, трупам се, натрупвам се много и отведнъж". Песента запазва всички тези значения на "притурям се" и ги подрежда в градация: цялата планина се повдига и "затрупва" двама овчари. Но защо? Подобно нещо не е необходимо, за да бъдат затрупани двама души. Хиперболата на притурянето прави планината още по-огромна и смазваща.

След като изслушва молбите и доводите на овчарите да ги пожали – единия го чака първо либе, а втория – стара майка, планината произнася своята присъда. Песента свършва рязко и вероятно никой не е пощаден. Разбираме го от подмяната на глагола "чака", използван от овчарите, с "жали". Чака се жив човек, жали се мъртвец. А планината отрежда: любе жали ден до пладне, майка жали чак до гроба. И двете жени ще жалят погубените животи, майката ще го прави по-дълго.

Приносът на Стефка Съботинова за българската култура не се изчерпва само с шедьовъра "Притури се планината". Тя има внушителен солов репертоар, записан за БНР, много популярни са и дуетите ѝ с Тинка Пешева. Но като че ли трагичната балада, донесла ѝ световен успех, оставя и отпечатък на огорчение, защото приживе е споделила: "Получих много обич от народа, признание и слава, но за съжаление трябва отвън да те признаят, едва след това да ти обърнат внимание у нас".

Ето и модерната версия, превърнала се в световен хит:


Снимки: архив, Aнсамбъл "Филип Кутев", БТА 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Рок певецът Тома събира своите "Белези" във втори солов албум

Още с появата си на българската музикална сцена преди почти 20 години, рок музикантът Тома Здравков ни спечели с автентичното си присъствие. Макар и посветен основно на рокендрол, пънк и кънтри звука, Тома винаги е бил далече от образа на лошо момче –..

публикувано на 11.11.25 в 10:15

С концерт на Ars Nova Napoli София чества 2500 години от основаването на Неапол

Вълнуващо преживяване предлага Европейският музикален фестивал на столичните меломани на 10 ноември. 2500 години от основаването на легендарния с красотата си италиански град Неапол ще бъдат отбелязани със специално събитие – концерт на формацията Ars..

публикувано на 09.11.25 в 10:05

Марин Големинов - "Нестинарка"

Завършена през 1940 г., танцовата драма е представена за първи път на 4 януари 1942-ра в Софийската опера под диригентството на Асен Найденов. Либретист и режисьор е Хрисан Цанков, хореографията е на изключително талантливата Мария Димова,..

публикувано на 07.11.25 в 10:15