
В началото на 90-те години изтъкнатият композитор и диригент Стефан Драгостинов създава нова версия на "Притури се планината" за хора на Националния фолклорен ансамбъл "Филип Кутев". Тя е записана със солистката Людмила Радкова.
Безспорно е обаче, че световната популярност на песента идва през 1994 г. с модерния аранжимент, в който звучи гласът на Съботинова. Но това, което прави въздействието ѝ изключително за българите, е не само великолепната мелодия и уникалният глас на Съботинова, а и трагичният, лаконичен текст – истински шедьовър на българската словесност, който поразява още с първата дума: "притури се". Едновременно диалектна и архаична, тази дума е жива в съвременния български език, където "притурям" има значение на "добавям". Смисълът в песента е съвсем различен. В речниците ни "притурям се" означава още "пресипвам се от едно място на друго, издигам се, изниквам там, където ме е нямало", както и "стоварвам се изневиделица, прекатурвам се, трупам се, натрупвам се много и отведнъж". Песента запазва всички тези значения на "притурям се" и ги подрежда в градация: цялата планина се повдига и "затрупва" двама овчари. Но защо? Подобно нещо не е необходимо, за да бъдат затрупани двама души. Хиперболата на притурянето прави планината още по-огромна и смазваща.

След като изслушва молбите и доводите на овчарите да ги пожали – единия го чака първо либе, а втория – стара майка, планината произнася своята присъда. Песента свършва рязко и вероятно никой не е пощаден. Разбираме го от подмяната на глагола "чака", използван от овчарите, с "жали". Чака се жив човек, жали се мъртвец. А планината отрежда: любе жали ден до пладне, майка жали чак до гроба. И двете жени ще жалят погубените животи, майката ще го прави по-дълго.
Приносът на Стефка Съботинова за българската култура не се изчерпва само с шедьовъра "Притури се планината". Тя има внушителен солов репертоар, записан за БНР, много популярни са и дуетите ѝ с Тинка Пешева. Но като че ли трагичната балада, донесла ѝ световен успех, оставя и отпечатък на огорчение, защото приживе е споделила: "Получих много обич от народа, признание и слава, но за съжаление трябва отвън да те признаят, едва след това да ти обърнат внимание у нас".
Ето и модерната версия, превърнала се в световен хит:
Снимки: архив, Aнсамбъл "Филип Кутев", БТА

На 24 октомври 2025 г. от този свят си е отишъл българският цигулар Петър Делчев – изключително талантлив музикант с трудна и тъжна съдба. Роден е в София, на 28 декември 1949 г. Забележителен е фактът, че е получил образованието си само и единствено в..
Сред събитията, които Детският хор на БНР с диригент Венеция Караманова посвещава на своята 65-а годишнина, е и концертът "ФИЕСТА – Радостта от музицирането". На 23 октомври от 19.30 ч. в Зала 3 на НДК в София ще станем свидетели на истинска латино..
За 14 години на сцената, Михаела Филева се наложи като една от най-успешните млади певици и спечели сърцата на широк кръг почитатели. Сега е подготвила грандиозен концерт в Зала 1 на НДК в София на 22 октомври, в който поп песните ѝ ще бъдат..
Популяризирането и стойностната интерпретация на българската народна музика отдавна е мисия на Нели Андреева – певица, диригент и педагог. Тя е позната..
"Всеки човек вярва различно в Бог. В силата, която наричаме Бог" – казва в интервю за вестник "Труд" през 2017 г. Янка Рупкина – един от символите на..