Календар - 10 февруари

Това е 41-ият ден в годината според григорианския календар. Остават 325 дни до края на годината.
Православната църква почита Св. мъченица Валентина и Св. Харалампи. Имен ден празнуват Валентина, Валя, Валентин, Вальо, Харалампи, Ламбо, Пейо, Пейчо, Пейка.
Международен Ден за безопасен интернет

Събития в България

1879 г. — Открито е Учредителното събрание в Търново.
Това е първото Народно събрание на България след Освобождението на страната от османско владичество в 1878 година вследствие на Руско-турската война от 1877 - 1878 година. Създадено е на основание на Берлинския договор между Великите сили и Османската империя. Състои се от 229 български народни представители: избрани от гражданите, назначени от Временното руско управление (ВРУ) и по право като висши администратори на ВРУ. Задачата му е да изработи основния закон на Княжество България. Открито е от руския императорски комисар княз Александър Дондуков-Корсаков. За да подчертае стремежа на българския народ към действителна независимост, събранието обсъжда не Органически устав (символ на зависимост), а Конституция (символ на независимост). Приема основния закон - Търновската конституция - на 16 април 1879 г. Подписана е от всички народни представители. Определя държавното устройство, правата и свободите на българските граждани в новата държава Княжество България. Определена е от Търновската конституция като наследствена конституционна монархия, зависима от Османската империя. Утвърждава принципа на разделение на властта - държавен глава (княз), законодателна (Обикновено и Велико народно събрание), изпълнителна (Министерски съвет) и съдебна (съд). Наред с демократичните права на гражданите, Търновската конституция предоставя на държавния глава значителна власт и контрол. С изменения конституцията е в сила до 1947 г. След нейното приемане Учредителното събрание се саморазпуска.
1883 г. — В България влиза в сила първият Закон за печата.
1885 г. — В България, Пловдив е сформиран БЦТРК, подготвил Съединението.
1892 г. — Започва процес срещу Екатерина Каравелова — съпруга на политика Петко Каравелов, и други съпруги на политици-либерали по обвинение в предателство, който завършва с оправдателна присъда.
През 1891 г. Каравелов е обвинен за връзка с убийството на министър Белчев. Осъден от Военен съд, през 1892 г. е затворен в Черната джамия. Безогледната политическа борба не пощадява и съпругата му. На 30 ноември 1891 г., Екатерина Каравелова е поставена под домашен арест. На 10 февруари 1892 г. е изправена пред съда по обвинение за предателство, задето искала чуждо вмешателство, търсейки помощ от чуждите дипломати в България. Стефан Стамболов нарежда да я осъдят на смърт. Съдебният заседател Калпакчиев, неуверен в нейната вина, се посъветвал с русенския митрополит дядо Григорий, който му казал да гласува по съвест, а не както е заповядал Стамболов. Това и блестящата защита на докторът по право Константин Стоилов я спасява от бесилката. Докато трае процесът, за да може да преживява, Екатерина Каравелова се преселва с децата си в Русе, където остава две години, работейки като учителка.
1953 г. — 1 Народно събрание на Народна република България приема изменения в Наказателния кодекс и предвижда смъртно наказание за измяна на Родината.

Събития по света

1258 г. — Монголите превземат Багдад и разрушават Абасидския халифат.
1763 г. — В Париж е подписан договор за приключване на Седемгодишната война.
1799 г. — След завладяването на Египет, Наполеон започва поход за завладяване на Палестина.
1824 г. — Симон Боливар е провъзгласен за диктатор на Перу
1827 г. — В Санкт Петербург е основана Военноморска академия.
1840 г. — Британската кралица Виктория се омъжва за принц Алберт фон Сакс-Кобург-Гота.
1841 г. — Онтарио и Квебек (Канада) са обединени в една провинция със столица Кингстън.
1867 г. — Григорий VI е утвърден от Високата порта за Вселенски патриарх.
1913 г. — Десет месеца след трагичната им смърт, в Антарктида са намерени телата на членовете от експедицията на Робърт Скот, достигнали Южния полюс.
1922 г. — В САЩ е осъществено първото директно излъчване по радиото на цял симфоничен концерт.
1925 г. — В Турция избухва въстание на кюрдите за получаване на независимост.
1935 г. — В Северна Месопотамия са намерени руините на най-стария, известен в историята град от преди 5 700 години.
1938 г. — Румънският крал Карол отменя конституцията и установява кралска диктатура.
1940 г. — Втората световна война: Съветската власт започва масова депортация на полско население от окупираните от Червената армия полски територии, при което 200 хил. души са изпратени в лагери в Украйна, Казахстан и Сибир.
1942 г. — Американската звукозаписна фирма Виктор пуска първата в света Златна плоча.
1945 г. — Втората световна война: В Полза на САЩ приключва битката между американски и германски войски за контрол върху гората Хуртген, дадени са общо 36 хил. жертви.
1945 г. — Втората световна война: Съветска подводница потапя германски транспортен кораб, превозващ цивилни бежанци и ранени войници, загиват около 3600 души.
1962 г. — Заловеният съветски шпионин Рудолф Абел е разменен за Гари Пауърс, пилот на американския шпионски самолет U2, свален над СССР през 1960 година.
1990 г. — Михаил Горбачов заявява в интервю, че обединението на Германия е в ръцете на германците.
1996 г. - Суперкомпютърът на IBM Deep Blue става първата машина в света, която спечелва игра по шахмат срещу настоящ световен шампион (Гари Каспаров).
2006 г. — В Торино (Италия) са открити XX зимни олимпийски игри.

Родени на тази дата

1499 г. — Томас Платер, швейцарски хуманист († 1582 г.)
1606 г. — Кристин Мари, френска царица († 1663 г.)
1845 г. — Харалан Ангелов, български поет († 1904 г.)
1851 г. — Йонко Карагьозов, деец на националноосвободителното движение († 1876 г.)
1859 г. — Илия Миларов, български писател († 1948 г.)
1861 г. — Тодор Кантарджиев, български генерал († 1945 г.)
1867 г. — Костадин Байкушев, български лесовъд († 1932 г.)
1870 г. — Стоян Аргиров, български филолог († 1939 г.)
1874 г. — Иван Каиков, български революционер († 1965 г.)
1887 г. — Джон Франклин Ендърс, американски медик, Нобелов лауреат през 1954 г. († 1985 г.)
1890 г. — Борис Пастернак, руски писател, Нобелов лауреат през 1958 г. († 1960 г.)
1891 г. — Димитър Осинин, български писател († 1981 г.)
1894 г. — Яков Френкел, руски физик († 1952 г.)
1898 г. — Бертолт Брехт, немски поет († 1956 г.)
1902 г. — Уолтър Братейн, американски физик, Нобелов лауреат през 1956 г. († 1987 г.)
1903 г. — Матиас Зинделар, австрийски футболист († 1939 г.)
1910 г. — Жорж Пир, белгийски монах, Нобелов лауреат през 1958 г. († 1969 г.)
1912 г. — Йожеф Дарваш, унгарски писател († 1973 г.)
1912 г. — Херберт Баум, немски антифашист († 1942 г.)
1922 г. — Арпад Гьонц, президент на Унгария
1925 г. — Начо Начев, български учен († 1995 г.)
1929 г. — Джери Голдсмит, американски композитор († 2004 г.)
1930 г. — Владимир Шкодров, български астроном
1933 г. — Александър Держански, български физик
1934 г. — Георги Узунски, български писател († 1987 г.)
1934 г. — Татяна Лолова, българска актриса
1935 г. — Александър Обрешков, български сценарист
1938 г. — Асен Дурмишев, български лекар († 2006 г.)
1938 г. — Димо Димов, български цигулар
1942 г. — Илия Добрев, български актьор
1944 г. — Георги Тодоров, български художник
1955 г. — Евгений Бакърджиев, български политик
1962 г. — Клиф Бъртън, американски музикант († 1986 г.)
1964 г. — Франческа Нери, италианска актриса
1973 г. — Искра Ангелова, българска журналистка

Споделете

Календар - 10 февруари

платена публикация
Възможни са временни смущения в газоподаването в София от 22 до 24 юли

"Guns N' Roses" променят режима за престой и паркиране до Националния стадион

Столичният район "Илинден" с 3-дневен празник в парк "Света Троица"

Оказват въздушна медицинска помощ и през нощта

На официална церемония обявиха новото име на летище "Васил Левски“ - София

Три чèтвърти от българите пият бира поне веднъж седмично

Областният управител на София призова Терзиев лично да му предаде собствеността на "Врана"

платена публикация
Възможни са временни смущения в газоподаването в София от 22 до 24 юли