Тетевен - с дъх на детство, саламура и гледки като от "чуден рай"

Всъщност празникът на тетевенската саламура ме накара да се завърна в града. Макар че аз не съм почитател на саламурената рибена чорба, тя беше „звездата“ на централния площад „Сава Младенов“.
От местните хора разбрах, че честванията се провеждат през последните 2 години, а самата чорба е перфектното мезе за ракия. Цветът ѝ е червен, а  вкусовете преливат в дъга от люто, кисело и солено.
Един от най-големите щандове, които предлагаше безплатната местна супа на посетителите, беше на Пожарната служба.
Предупредили сме тукашните да внимават какви ги вършат днес, защото нямаме намерение да им работим на празника. - ми казаха огнеборците с усмивки на лицата... За радост, не се и наложи.
Още от рано сутринта площадът се препълни с хора от цяла България, привлечени от красивата природа, празничната програма и саламурата. Песни, танци и много истории от минало и настояще повдигаха духа на посетителите.

Заместник-кметът на Тетевен - Борис Врабевски, ми разказа интересни моменти от историята региона и сподели радостта си, че този празник събира толкова много хора от всички точки на страната вече втора година. Според него това е начинът културата и традициите на града да бъдат запазени, а заедно с тях и духът на местните завинаги ще остане жив.
Научих, че Тетевенският край е бил населен от много древни времена. Някои хора смятат, че името произлиза от Тетьовия род, заселил се по тези земи и основал града. Според други мнения пък името произлиза от думата „тетива“, тъй като градът е опънат като тетива на лък по протежението на река Вит. В миналото в града се развивали 27 вида занаяти, а тетевенските търговци били много успешни и познати навсякъде.
Градът е бил наричан „Алтън Тетевен“ (Златният Тетевен). Абаджийство, кожухарство и резбарство са само част от занаятите, с които областта е била известна. Риболовът пък и до ден днешен си е ежедневно занимание. През 1801 г. Тетевен е бил нападнат от кърджалии и бил почти напълно опустошен и изпепелен. Той успял да се съвземе през 50-60-те години на XIX век, когато се превърнал в един от занаятчийските центрове на България.

Днес в Тетевен могат да се видят множество четнически къщи, обявени за културни паметници. Местата в околността, които си заслужава да посетите, са историческият музей, Гложенски манастир, парк за приключения „Адреналин“, водопад Скока. Подходящи за разходка са близките екопътеки. Можете да се скриете от горещото време в няколко пещери – Съева дупка, Драганчовица, Моровица.
За Тетевен има още много да се каже, но нека завършим с цитат от писателя Иван Вазов, посветен на града: Ако не бях дошъл в Тетевен и аз щях да бъда чужденец на майка България… Много съм бродил, много съм скитал, но не съм видял по-чуден рай.

Записите и снимките са на Луиза Лазарова.