Преди време се сблъскахме с поредното предизвикателство в социалните мрежи, а именно снимките с 10-годишен живот и равносметките към тях. Междувременно ми се включи приятел, който докато се ровил из архивите, намерил наша обща снимка от това време.
Дам, потресох се и се умилих едновременно, момиче в началото на 20-те с тежък грим, нещо генерално сбъркано в прическата, защото бретонът ми се е залепил плътно за челото на чертички, леко премрежен поглед, тип: искам да съм секси, но не знам как и така дълго застоялите се бузи, които заемат по-голямата част от снимката.
Всъщност това, че се променяме, е едно от най-хубавите и естествени неща, които ни се случват на тази земя. Но нека не се фокусираме единствено върху физическото, ясно е, че преминаваме през възрастови трансформации. С една дума: остаряваме, но помъдряваме ли? Второто изобщо не е задължително.
Лично мен ме изумява какви крайни мнения е обслужвало моето съзнание. Понеже има такава опция за спомени назад във Фейсбук, а личният ми профил е на 12-13 години, виждам до какви умозаключения съм стигала във времето.
Ще кажете, нормално, израствала си, променяла си собствените си вярвания, това е част от процеса. Да, ама чак пък толкова резки… Понякога изпитвам странното чувство, че чета мислите на същество, минимум от Мелмак.
„Аз обичам до болка България!!!!!!!!!!!“
На 20 съм и явно съм била отявлена родолюбка. Сега гледам на нещата без хиляди удивителни, съответно доста по-трезво. Обичам природата ни, пазя я, държа на шепа близки хора, с които се разбирам, харесвам живота, който сама си създала. Не тегля бързи кредити, не се зомбирам пред телевизора и не се заблуждавам, че положението в страната ни може да бъде променено от фалшиви послания, свързани с общото ни героично минало.
„Обичам те! Ти си ми всичко!“
Втора реплика, която ме потриса с отдалечеността от мен самата. И не защото звучи като начало на жалък чалга текст, и не защото се отнася до момче, което тотално заблудих с преекспонираните си чувства, но не ми го побира в момента акълът как някой може да ти е всичко. Къде си ти, какво остава от теб в любовната връзка, едно голямо нищо може би… Най-вероятно.
И последно, оказва се, че доста неща съм мразила, които не съм разбирала изобщо. Тоест мразя на общо основание или защото мой близък мрази. Случва се човек да се влияе, докато расте, ако има късмет да попадне сред добри хора, това влияние би могло да бъде благотворно, но ако средата му предложи омраза, възможно е човек да се зарази с нея.
Помня една среща преди години в Червената къща с американец, който е бил част от скинхед движението в Щатите, даже го е оглавявал за известен период от време. За близо 8 години е бил погълнат от заучената механична омраза, впоследствие успява да се измъкне от тази хватка и да поведе битка срещу расизма и ксенофобията.
Но как се е стигнало до това, началото е идентично с всяко приобщаване към (крайни) общности.
Ниско самочувствие, в комбинация на незнание „кой съм аз“, упражнено насилие върху самия човек, самота и липса на родителско внимание. Неговите родители са били емигранти – италианци, които са работили по 11-12 часа на ден…
Гореспоменатите чувства и ситуации винаги са благоприятна почва да избуят въпросните крайни настроения, обединяваща омраза се появява тогава, за да ти подаде ръка и услужливо да ти обясни кой е виновен за твоите нещастия.
В крайна сметка всеки има своя насечен път и може и да остане закотвен завинаги в дадени убеждения, но може и да смени минимум сто лица, докато не осъзнае, че в промяната няма нищо лошо, стига да откриваш всеки ден по-добрата версия на собственото си Аз.
Последвайте Радио София и в Instagram. Харесайте и страницата ни във Facebook.Подари любов на българските баби и дядовци за Коледа с фондация " Дари храна, дари любов ". Как - разказват доброволците Галена Ганчева и Димитър Костадинов: "От самото начало познавам една от основателките на фондацията и нямаше как да устоя да не се включа. Учехме се в хода на случващото се. Доброто е заразно, цялото нещо ни сближи." (Галена) И..
Как България попадна в книгата на Гинес с нов рекорд, поставен в София Нов световен рекорд беше поставен в София преди броени дни. 440 човека играха едновременно през смартфоните си една от най-старите видео игри в историята на човечеството – играта Понг. Това се случи по време на гейминг събитието GAME ON на 24 ноември, в което се включиха някои от..
Националният военноисторически музей кани всеки уикенд на коледна образователна игра „Мисия разузнавач – Спаси Коледа“ за седма поредна година. Подробностите от Славея Сурчева, връзки с обществеността НВИМ: "Коледният дух завладя екипа на музея - играта е изключително любопитна. Тя е за групи ученици и за семейства. Продължава около час и половина,..
Недвижимите имоти са поскъпнали с 18%, може би в по-голямата си част – през второто полугодие та 2024-та година. При новото строителство двустайните и тристайните жилища остават най-търсени, може би защото са по-достъпни. Това ръководи и инвеститорите да проектират повече такива апартаменти. Това обясни пред БНР-Радио София Снежана Стойчева..
Тази вечер в студиото на БНР-Радио София имахме "нов съсед". Испанският актьор Начо Герерос, известен като комедийния герой Коке (от тв сериала "Новите съседи"), бе специален гост в предаването "Добър вечер, София" и разказа за актьорската си кариера, за предизвикателствата, пред които се изправя един човек по пътя към успеха, за сериалите и..
И в края на тази година от сдружението "Бъди човек – Самоков" са подели инициативата да зарадват нуждаещи свои съграждани. В 11-ото издание на кампанията се събират дарения - хранителни дълготрайни продукти, (олио, боб, макарони, леща, брашно, ориз, консерви), плодове и зеленчуци. Целта е "подари коледна вечеря на пенсионер в..
Седмичният маратон на Георги Вулджев и Едуард Папазян се финализира със своеобразен преговор на случилото се, но и с нови посоки на разсъжденията. А темите бяха: Днешните особеностите при поредния неуспешен опит депутатите да изберат председател на Народното събрание и налагащите се изводи. Избраните в парламента мислят за себе си,..