Дейността на Иван Вазов като съдия

В началото, след Освобождение в България, е имало малцина юристи, които са завършили право в западни университети. Завършили право са Стоян Михайловски, Марко Балабанов, Димитър Греков, но тъй като са много малко, младата българска държава назначава на такива постове (както и в други чиновнически учреждения) по грамотни и популярни българи.

Работата на Вазов като съдия се оказва много плодотворна за него като писател, защото през това време той натрупва много впечатления от герои, характери, събития, които след това се появяват в творчеството му. Това се вижда в романа “Нова земя”, в повестта “Митрофан и Дормидолски”. Докато е в Берковица Вазов пише и поемата “Грамада”.

Иван Вазов напуска поста на съдия в Берковица през есента на 1880 г., след недоволство от страните по водени дела. Допуснал е една съдебна грешка - осъдил е едно куче на смърт, защото е изяло агнетата на селянин и това не му е спестено в критиките към съдиите в Берковица, които са излезли в столичен вестник. 

"Тази малка кампания, която се подема в София е по-скоро заради завист. Той започва да набира литературна популярност. Наистина, след това става всепризнат писател. Подозирам, че всичко това е заради завист, преди всичко литературна", коментира проф. Вучков.    

“Тази книга може да се чете и като популярна лекция по история на българската държава и право до края на XIX век., защото проф. Никола Саранов е посветил половината книга на гения на българската литература, но другата половина е разгледал подробно как се устройва новата, млада българска държава и не е подминал и недостатъците в съдоустройството”, допълва проф. Вучков. 

Чуйте цялото интервю на Лили Големинова в звуковия файл.