Станимир Тодоров, за когото стана дума в деня на Пиацола тук, е сред най-добрите български челисти. В момента той работи в Буенос Айрес като преподавател и челист в оперния Оркестър на Театро Колон. Участва в първите спектакли след отварянето на театъра след карантината - в поредицата, посветена на 100-годишнината на Астор Пиацола. Говорим с него за това какво е да си класически музикант, който свири Пиацола и как пандемията се отразява на музикалния живот там.
Дали е случайност че творческият път на Станимир Тодоров и този на Астор Пиацола минават през Париж?
„Ние сме музиканти и гледаме колкото може повече да пътуваме и да се срещаме с много хора. По негово време Меката на музикалното образование е в Париж при Надя Буланже. Оттам тръгва и Менухин, моят учител.”
Ден след концерта в Буенос Айрес, Симфоничният оркестър на радио Франс също чества Пиацола с аржентински диригент и аржентинско сопрано. Според Станимир Тодоров това е нормално, тъй като в последните 10 години европейските класически оркестри от Гидон Кремер насам, обръщат достатъчно внимание на аржентинския автор. Шегувам се, че джазмените отдавна са ги изпреварили.
„ Да, в Европа е така, но в Аржентина винаги класическите музиканти са свирили танго” - уточнява Станимир и добавя: „Много от моите колеги в симфоничния оркестър, след концерт свирят в танго клубове, в милонги”. Дали и него подобна идея го привлича? „Да, ще се включа с огромен респект” - категоричен е Станимир - „особено когато вече съм свирил с големи бандеонисти като Нестор Маркони и виждам как те работят, ритъм, интонация, звук. Изискванията към всеки един от нас са едни и същи, много високи, само стилът е различен. Ние сме музиканти и трябва да взимаме от всяка музикална култура всичко което ни обогатява.”
Става дума и за мястото на опита, особено за класическия музикант, да навлиза и в други жанрове. „Това зависи от човека. Дали той се опитва да търси нещо друго. Ако не го прави, няма как да придобие опит” - отвръща Станимир. „Винаги има един първи път, въпросът е, като свириш с голям музикант, дали можеш да научиш нещо от него. Аз си спомням, когато учих при Менухин в Швейцария. Той беше невероятно отворен към всички жанрове. Както към импровизациите, така и към всички музиканти с техните фолклорни инструменти. Така се учихме да свирим четвърт тонове, а не само мажори и минори. По същия начин и джаз музикантите се обогатяват от нашата стриктност, от нашето обучение.”
Краде ли се музикантския занаят? „Ако това значи да видиш как да изкараш максимума от твоя инструмент. Или да се опиташ да репродуцираш на собствения си инструмент дадена фраза на друг инструмент или на глас” - съгласен е Станимир.
„Хубавото на глобализирането на културата е възможността за голям полет. Навремето нямаше кой да ни научи на такива неща.”
За какво мечтае в момента?
„Да мога да свиря, да дам един урок, да се видя с приятели, да видя хора без маски, децата да тръгнат отново на училище, да се върна към нормалния живот, както беше преди.” За което мечтае всеки от нас.
Поли Кинова е дизайнер, носител на приза Златна игла, с дългогодишно отношение към Благотворителния бал на юристите: "Преди повече от 20 г. започнах да експериментирам с материи. Осъзнах, че модата изразява емоции и това е начинът да комуникирам със света. Работата на дизайнера е креативна, но има неизвестност и несигурност, които са част от..
Кои са наградените в 12-те Национални награди за правосъдие „Темида – цената на истината“? Каква е мисията на благотворителния бал на юристите тази година. Говорим за предизвикателствата пред юридическата гилдия в България. В първия час на Радиокафе разговаряме с адв. Христиан Митев – носител на приза "Адвокат в медиите": "Тази година имаше..
Юбилейна изложба на ректора на Националната художествена академия проф. Георги Янков със заглание „Нео Ренесанс“ може да бъде видяна в столичната галерия „Райко Алексиев“. Инсталации, плакати и нови произведения от художника са включени в експозицията. Повече за нея и за изкуството ще чуем от самия Георги Янков: "В изкуството времето е..
Пренасяме се в света на Захарий Зограф - един от прочутите майстори иконописци от периода на Българското Възраждане. Личност, която полага основите на светското изобразително изкуство у нас. Прави го с безспорния си талант, проникновение, със смайващи изкусност и изразителност на образите. Неговият характер и житейски събития обаче продължават да..
Стара София в спомени от Златния фонд на БНР, записани от актьори. Както и записки на софиянци. Началото е с дошлата в столицата от Пазарджик г-жа Рада Киркович, след нея слушаме спомени на Христо Златарев. Разбира се, не пропускаме и тези на Михаил Тенев, Тодор Влайков, Иван Вазов и Елисавета Багряна. Какво е мислел Дондуков за джамиите и какво е..
Световният бас и дипломиран академичен художник се заглежда в Анна-Мария още когато е ученичка в балетното училище и танцува малки роли в операта. Но изчаква осем години да порасне, за да я покани на среща. Така започва любовната история между Никола Гюзелев и съпругата му. Не им достига по-малко от месец, за да отпразнуват 30-ата годишнина..
Колко често необвързаните българи излизат на реални срещи? Проучване на българска мачмейкинг платформа, обхващащо над 5000 необвързани мъже и жени на възраст между 25 и 45 години, разкрива интересни, но и малко обезкуражаващи тенденции. Повече от Радослава Карамихалева, мачмейкър: "При нас срещите се случват на живо. Задаваме въпроси, от които..