Национална мрежа за децата (НМД) разпространи отворено писмо до премиера, министъра на труда и социалната политика, председателя на ДАЗД, омбудсмана, кмета и председателя на Общинския съвет на Стара Загора, с което изразява дълбока загриженост от започналото тази седмица събаряне на 101 незаконни къщи в кв. „Лозенец“. Действията се извършват със засилено полицейско присъствие, без осигурени алтернативи за настаняване на семействата, сред които има много деца, пише в документа.

По данни на общината близо 150 постройки подлежат на разрушаване. Само 6 семейства са поискали да бъдат настанени във ведомствени жилища, а за останалите няма яснота какви възможности има. Не е оповестен и точният брой на хората, включително деца, които остават без дом.

• Ганчо Илиев, „Свят без граници“: Хората в Лозенец са загубили надежда във всичко и всеки

Това, което се случва в Стара Загора, е част от по-широк системен проблем, като се припомня за подобна акция на властите през април т.г. в столичния кв. „Захарна фабрика“.

Събарянето на незаконни постройки без устойчиви решения задълбочава социалното изключване, а не го преодолява. Ромските общности в България от години се сблъскват със сегрегация, липса на достъп до адекватни жилища, образование и здравеопазване.

Жилището е човешко право. България има ангажимент към Европейската гаранция за детето, която задължава всяко дете, изложено на риск от бедност или социално изключване, да има достъп до образование, здравеопазване и адекватно жилище.

Организацията отправя конкретни въпроси към институциите:

• Колко деца остават без дом и какъв е планът на общината за тях?

• Има ли процедура, която гарантира, че децата няма да останат на улицата, включително чрез индивидуални планове за подкрепа?

• Каква е дългосрочната политика на общината за гарантиране на достойни условия за живот на децата, без разделяне от техните семейства?

НМД настоява за спешни действия от страна на отговорните институции:

• да бъде осигурен подслон, грижа и подкрепа за децата и семействата, останали без дом;

• на терен да бъдат изпратени специалисти, обучени да работят в кризисни ситуации;

• да бъдат гарантирани правата на децата, с приоритет на правото им да живеят със семействата си и правото на жилище.