Лесна работа: Сбогом на Феята на преяждането и на други изкушаващи фактори

Както винаги по това време на годината, идва естественото отдъхване от приятния празничен маратон по изпращане, посрещане, семейни събирания, фирмени партита и имени дни.

Отпускаме се на дивана в дневната и за кой ли път осъзнаваме, че състоянието на веселба и блаженство е дало поражения. Движим се по-мудно, мислим по-мързеливо, а пухкавината около талията ни е заприличала на втасало козуначено тесто.

Накратко: през отминалия празничен период, освен приповдигнатото настроение, наоколо се е навъртала и подлата фея на преяждането.

Представям си как именно тя надничала през рамото на британския колега, който търсел в интернет рецептите на най-популярните ястия в различни държави и вкарвал продуктите в онлайн калкулатор. Феята решила да се пошегува по нейния истеричен начин и удвоила количеството на каймата, необходима за приготвяне на любимата ни мусака.

Неочакваната интрига довела до грешни сметки и до умопомрачителното твърдение, че българската мусака е най-вредна за климата.

Настрана заслугите на феята на преяждането, но за едно със сигурност дължим уважение на автора. И то е, че от години сериозните умове се мъчат да вкарат темата за въглеродния отпечатък, който остойностява въздействието на дадена дейност, човек или държава върху изменението на климата. И всеки път - ядец.

А сега един активист обърка сметките, озвучи въпросния въглероден отпечатък с мусака вместо с овчарски пай, който на практика е същото нещо, само че сготвено в шотландска кухня, обви сметката в достъпна опаковка, върза й забележителна панделка и о, чудо! – роди се мусака –убиец.

Както при всички подобни истории, отстраняването на грешката, няма да върне нещата в начална позиция, но поне се убедихме, че по Коледа чудеса се случват на кого ли не и на какво ли не, включително на традиционните ястия.

И така, връщаме се към дивана в дневната, където си седим, натежали след празниците, и ядосано посочваме вратата! Нека феята на преяждането затвори от външната страна и да стои далеч от нас до следващата Коледа. Или поне до Великден...

Впрочем, едва ли ще е сложно.

Обстоятелствата създават добри предпоставки да се въздържаме от разточителство.

Поглеждаме цените на екскурзиите и мигом проумяваме, че не ни се пътува чак толкова много. Влизаме в магазина, взираме се в етикетите на хранителните стоки и осъзнаваме, че дотук с феята на преяждането. Вече не сме толкова гладни... Какво говориш? Изобщо не сме гладни.

Навръх Нова година получих съобщение от мобилния си оператор. Текстът гласеше: „ Във връзка с увеличението на цените на основните енергоносители, оборудване и услуги, планираме промени на месечните абонаменти. Те ще бъдат минимални и няма да надвишават натрупаната инфлация за 2021 година“...

Това ме накара да осъзная, че вече не ми се разговаря толкова много по мобилния телефон. По-скоро ми се мълчи.

Нататък в текста операторът ме убеждаваше, че бъркайки по-дълбоко в джоба ми, той всъщност, продължава да следва стратегическата си цел: да предлага високо качество на оптимална цена.

И очевидно ни най-малко не го вълнуваше фактът, че това не съвпада с моята стратегическа цел: да продължавам да оцелявам... по възможност също на оптимална цена.

После цените на тока и парното ще ни убедят, че не ни е нито толкова тъмно, нито толкова студено.

Цените на водата ще ни помогнат да осъзнаем, че не сме чак толкова мръсни.

С какво ще се храним? С любов, разбира се! Какво е човек без любов?

Лесна работа е да знаем, че всичко минава и човек преодолява всички препятствия, стига да има причина да го направи.

Желая ви любовта и смисълът да са причината и никога да не ви напускат!