Първоначално в България на 14 февруари се чествал Трифоновден – в почит на Свети мъченик Трифон, смятан за покровител на лозарите, винарите и кръчмарите. След приемането на григорианския каленар празнуването му се измества на 1 февуари, а 14 февруари започва да се отбелязва като Деня на лозаря. Въпреки разминаването и объркването, в българската традиция двата празника продължават да се преплитат, за което свидетелства и фактът, че светецът често е изобразяван като младеж, който носи различни инструменти за рязане.
На 1 февруари в ТУ-Варна от катедра "Растиниевъдство" традиционно зарязаха лозята.
Проф. Драгомир Пламенов-ръководител на катедра „Растениевъдство“ разказва повече пред репортера ни Ваня Славова:
Масивът към Технически университет-Варна се е увеличил благодарение на сътрудничеството с екопарка „Св. Св.Константин и Елена към Софийския университет “Свети Климент Охридски“ и Института по лозарство и винарство и в Плевен.
Създадено е три декара и половина лозово насаждение, представляващо генетична банка с местни стари сортове лози.
Положителното развитие на университета и на катедра "Растениевъдство" коментира ректорът проф. д-р инж. Венцислав Вълчев:
Тракийският бог на плодородието, виното и веселието е познат под името Дионис и се смята, че именно Свети Трифон е негов по – късен „наследник“. Въпреки че в житието му не се споменава нищо свързано с лозя и вино е факт, че празникът на светеца почти съвпада с честването на Дионисиевите празници, по време на които буйните вакханки танцували с малки сърпове в ръка в чест на виното.
Независимо от своя произход в миналото, Трифон Зарезан е бил обвързван с много обичаи, някои от които са запазени и до днес. Традицията повелявала стопанката да стане рано сутрин и да омеси и опече обреден хляб, украсен с лозово листо. Освен питата задължително се приготвяла и кокошка, пълнена с ориз или булгур. Тя поставяла всичко заедно с бъклица с вино в нова вълнена торба и с този товар изпращала мъжа си на лозята. Там стопанинът се прекръствал и с косера отрязвал три пръчки от три корена. От пръчките правел венец и закичвал калпака си, а корените поливал с донесеното вино, светена вода и поръсвал с пепел, запазена от Бъдни вечер – този ритуал се нарича „зарязване“.
След това всички се събирали и избирали „царя на лозята“, който най–често е най–щедрият и уважаван мъж в селото или този, през чието минало царуване лозята са се радвали на благоприятно време и плодородие. Той бил окичван с венец от здравец, чимшир и млади лозови филизи – ритуал, който отново ни напомня за древния тракийски бог Дионис.
Тогава всички мъже вадели от торбите гозбите, приготвени от техните жени, и правели шумно угощение. След като приключело то, „царят“ се качвал на „колесница“ и всеки се редувал да го тегли до селото, където минавали от двор на двор, ръсели с босилкова китка и благославяли. Домакините ги посрещали с вино в бял котел, като давали първо на „царя“ да пие и след това на придружителите му.
С останалото вино поливали царската глава и изричали благословията : „Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!“, а царят отвръщал „Амин“. След като всички домове били обиколени, мъжете отивали в царската къща, където царя се преобличал в нови дрехи и угощението и веселбата продължавали или на неговата трапеза, или на мегдана под звуците на гайди, гъдулки и тъпан до първи петли.
Празникът е включен към цикъл от три последователни дни, наречени Трифунци — 1 февруари (Трифоновден), 2 февруари (Сретение Господне) и 3 февруари (Свети Симеон).
За първи път бе връчена награда на името на доц. д-р Милена Кичекова – основател на „Varna Spaghetti Engineering“ За десета година Варненският свободен университет „Черноризец Храбър“ се превърна в център на креативността и иновативното мислене сред бъдещите инженери и архитекти, които участваха в десетото издание на международното..
Всяка година на 1 декември светът отбелязва борбата с ХИВ/СПИН . Тази година денят и свързаните с него събития преминават под обявеното от Обединената програма на ООН за СПИН (UNAIDS) мото „Да премахнем неравенствата. Да спрем СПИН. Да победим пандемиите“. За първи път този ден е отбелязан през 1988 година. Тогава Световната здравна организация ,..
Варненският свободен университет „Черноризец Храбър“ проведе днес десетото издание на международното състезание за креативни умения „Varna Spaghetti Engineering“. Състезанието се организира от катедра „Строителство на сгради и съоръжения“ в Учебно-спортния комплекс на университета и представи чрез спагети и силикон едни от най-интересните..
За българите Св. Апостол Андрей Първозвани е много тачен светец, избиран в миналото за семеен покровител. Има сведения, че апостолът е проповядвал и по днешните български земи. Почитали го и българите, които се преселили в Италия през VII в., отбелязват някои историци. На 30 ноември своя имен ден честват Андрей, Андрея, Андриан, Андриана, Първан..
Тази събота и неделя в крайморския град Шабла ще се проведе фестивалът „Вятър – птици - море“, който е част от проекта „Шабла и птиците“. Фестивалът е посветен на богатото птиче разнообразие в района на Приморска Добруджа и е вторият за годината след проведения в края на лятото „Фестивал на хвърчилата“. Какво да очакват в двата почивни дни жителите..
Варненският куклен театър постави нов спектакъл "Горделивият гъсок". Втората премиера е тази събота от 11 часа. Автор на текста е директорът на кукления театър Вера Стойкова, създала драматизацията по приказка на Владимир Сутеев "Що за птица е това?". "Аз съм от онези възрастни, които обичат да четат приказки. Това, което ме поразява в приказката..
Бежанската вълна от Украйна е довела до повишаването на чуждестранните инвестиции от тази страна на имотния пазар във Варна. Най-сериозен интерес има към търговските обекти. Това каза за Радио Варна брокерът Юлия Хвърчилкова. Наблюдава се отлив от страна на западните пазари и по-конкретно от немския. Интерес към селските имоти пък има..