Мартеници из цяла Варна: български и китайски

Наближава 1 март. На много места във Варна се продават символите на Баба Марта, мартенички, с модели и цени за всички.

Изобилието е огромно. Цените са разнообразни.

Чуйте повече от разговора на водещия Иван Барбов и репортерът Ваня Славова:

Цветовете на мартеницата носят символиката и магията на древността. Червеният конец е силата, кръвта, слънцето и топлината. Всъщност червеното преобладава и в българските носии и шевици. Белият конец пък е доброто начало и светлината.

 Традицията повелява: видим ли първия щъркел, сваляме мартеницата и я слагаме под голям камък. След девет дни проверяваме какви животинки са се събрали отдолу под камъка. Колкото са повече, толкова по-голям берекет ще има през годината.

 Според друго поверие мартениците се хвърлят в реката, за да ни върви по вода. Има и друг обичай: всеки избира един ден от първи до двадесет и втори март. Каквото е времето тогава, такъв ще е и късметът му през годината. Ако е слънчево и топло – добра сполука се очаква, ако е лошо и мрачно – няма да има късмет. Така е било някога…

Легендите за произхода на българската мартеница са няколко, но всички са свързани с прабългарите и с основателя на българската държава – хан Аспарух. Една от тях ни отвежда около 1300 г. назад във времето. Тръгнал Аспарух да търси нова земя за българите след като хуните разгромили родината му и отвели в плен сестра му Хуба. Пристигнал в днешните български земи ханът и изпратил вест по сокол до сестра си. Аспарух съобщавал, че е намерил райско кътче на юг от река Дунав и ще се засели там. Хуба избягала и вързала на сокола бяла копринена нишка да извести пристигането й. Птицата я завела до новата земя, но вражеска стрела я простреляла, а кръвта й оцветила нишката. След добрата вест за пристигането на сестра си, хан Аспарух започнал да къса от бяло-червения пресукан конец, връзвал го на ръцете на войниците и наредил двата цвята никога да не се разделят – като символ на българското единство. Бил ден първи март, 681 г. – тогавашната Нова година. Нарекли копринения конец мартеница, по името на месец март. Оттогава бяло-червената нишка свързва българите по света в едно. Като спомен от родината на първия ни хан.