Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Традициите за Задушница в Северозапада

Задушница е, да се помолим за душите на покойните ни близки

Снимка: Радио Видин

Открай време, като християни, се молим за душите на покойните ни близки и роднини. Правим го, защото вярваме, че когато си отидем физически от този свят, душите ни продължават да съществуват във вечния нематериален живот. Дори когато близките ни са преминали в отвъдното с неопростени грехове, вярваме, че можем да се помолим на Бога да им опрости греховете и да ги приеме във вечността. Тези дни наричаме Задушница, обясни протойерей Мариян Стефанов:

"Има два вида задушници. Едните са частни, когато почине наш близък, на третия, на деветия, на 40-ия ден, и когато мине една година. Другите са общи, когато се молим за душите на всички починали вярващи християни. В годишния кръг знаем три общи или наричани още Големи Задушници - първата е съботата пред Месопусна неделя, когато се молим за всички умрели, в деня преди страшния Христов съд. Втората е съботата преди празника Света Троица или Петдесетница, когато на петдесетия ден Светия Дух слязъл на Земята, за да научи, освети и преведе всички към вечно спасение. Третата и последна за годината е утрешната събота преди Архангелов ден - по-известна като Архангелова задушница. Тя първо е установена в руската православна църква- за поменуване умрелите войници, но православните християни, като посещават в този ден гробищата на умрелите, се молят не само за войниците, но и за всички свои роднини и близки. Във всеки православен храм на Архангелова задушница, така също на гробища и у дома се отслужват заупокойни молитви, а в църква и заупокойна литургия, както и общи панихиди за починалите. Молим се за душата на мъртвите и палим свещ. Човек приживе, тъй като докато е жив, е грешен, и когато си отиде от този свят, не винаги има възможността да се изповяда, да изповяда своите грехове, да поиска прошка от Бога и си отива неизповядан и неопростен, затова все пак Господ е оставил една вратичка за нас живите. Ние да се молим за опрощаване на греховете на нашите покойници, извършвайки по време на тези задушници тези раздавки, които се наричат още милостиня. На задушница обикновено посещаваме гробовете, почистваме ги, прекаждаме с тамян, палим свещ, носим жито, вино. Свещта, която палим, символизира нашата вяра, а нейния пламък символизира безсмъртието на душата. Тамянът, с който кадим, символизира чистата молитва, която отправяме към Господ, а цветята, с които украсяваме гроба, символизират добродетелите на починалия. Житото, което носим и след това разнасяме на познати и непознати, символизира възкресението. Хляба, виното символизират жертвата на Христос за нас."

Във всички краища на България се спазват различни традиции и обичаи по време на едни и същи празници. Така е и при поменалните и погребални обичайни практики, казва Йорданка Манкова, дългогодишен етнограф към Регионалния исторически музей във Враца.

"Това е един комплекс от обичайни практики. Не е само службата в църковните храмове. След това обичаят се пренася на гробовете на починалите, като предварително е протекла определена подготовка за отбелязването на помена. Жените месили специални обредни хлябове, т.нар. Рангелов хляб или Рангелово крило в Северозападна България съм го срещала. Тяхното място е задължително на подредената трапеза на гроба на починалия. Задължително място има предварително сварено жито. Задължително е червеното вино, присъствието на плодове, ябълки, бонбони. Някъде броя на ястията наброявал седем, защото в митологичното мислене на народа ни числото седем, както три и пет, са с  магическа натовареност и те осигуряват добър край на едно предприето начинание. То не е задължително начинание. Среща се в някои селища. Обикновено най-възрастната жена прекажда гроба на починалия с тамян. След това прелива с червено вино. От ястията после се раздава на присъстващите около гроба, а  даже се раздава и на съседните гробове, където също са дошли близки на тамошните починали. Дори на непознати хора се раздава. Не се работи на този ден. Жените не предат, не кроят, не шият. Мъжете не излизат на работа по полето. Това е ден за почит на починалите."

Повече по темата чуйте в звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Дерзай!

В шестата неделя след Петдесетница , която отбелязваме днес, Църквата ни напомня, че Бог е церител на душите и телата на човеците и ни дава пълното свидетелство чрез днешното евангелско събитие, че Бог ни обича, милва и спасява, и желае на всекиго доброто. Днес честваме паметта и на свети пророк Илия -  Илинден . "Защото кое е по-лесно?..

публикувано на 20.07.25 в 08:00

Главен инспектор Генади Янчовски, "ПБЗН" - Видин: Екипите са реагирали на над 120 произшествия

На днешния ден  спасителите от Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението"  отбелязват п рофесионалния си празник. За да разкаже за отговорността и предизвикателствата на тази нелека професия, в студиото на Радио Видин гостува главен инспектор Генади Янчовски - началник на сектор "Пожарогасителна и спасителна дейност..

публикувано на 18.07.25 в 16:49

Коя е "Сестра ми"

През целия си живот доктор Ирини Харингфорд е живяла с мисълта, че е била изоставена от родителите си. „Подарена“ на леля си. Вярвала е, че майка ѝ и баща ѝ са я отхвърлили, избирайки да оставят в семейството само прекрасната ѝ сестра Елинор. Романът „Сестра ми“ на Мишел Адамс е от книгите, които през цялото време ти се иска да..

публикувано на 18.07.25 в 16:30

От боклука до любовта: Историята на Лиза

Днес ще ви разкажем една от онези истории, които топлят сърцето . Преди повече от две години Стефка Иванова от Видин намира малко кученце, захвърлено сред боклуците. Кръщава го Лиза. Изтощена, слаба и отчаяно нуждаеща се от грижа, Лиза започва да разцъфтява с всеки изминал ден от вниманието и обичта на Стефка. Животът,  и на двете, се..

публикувано на 18.07.25 в 16:03

Самодейци от Монтанско отиват на събора в Копривщица

Групи и индивидуални изпълнители на автентичен фолклор ще представят област Монтана на 13-ия Национален събор на българското народно творчество в Копривщица, който тази година ще се проведе от 8 до 10 август. Определени са от жури с председател д-р  Стела Ненова от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН. За Славейко..

публикувано на 18.07.25 в 15:45

Индустриален парк правят във Видахим

Със символична "първа копка" днес беше дадено началото на изграждането на индустриалния парк "Видин-юг", обособена територия, за която са осигурени устройствени, технически и организационни условия за производствени дейности. Южната индустриална зона в крайдунавския град е разположена върху част от терена на бившия завод за гуми "Видахим" и е..

публикувано на 18.07.25 в 14:54

"Едно" на 18 юли 2025 година

В "Едно" представяме събитията, които от фондация "Подкрепа за реализация"- Видин организираха през последните седмици.  Във видинското село Майор Узуново се проведе десетото издание на международния етнофестивал за хора с увреждания "Балканска среща". Организира се от фондация "Подкрепа за реализация" в партньорство със сдружение от..

публикувано на 18.07.25 в 14:44