За тези, които не са видели или чули концерта по БНР или БНТ, а и за тези, които искат да знаят как изглеждат подобни събития "отвътре" - ето разказа на диригента на хора Драгомир Йосифов. За добронамерената 10-хилядна публика на площада, за прецизната организация, за принципа на ограничената отговорност и защо той действа така добре. За дъждобраните, които са били раздадени на всички дошли на площада пред кметството далеч преди дъждът да завали, за скъсяването на дистанцията между музиката и тези, които я слушат, дори и само минавайки и между другото...
Ще разберете защо изборът на българската песен ("Вранеят се врани коне" на Любомир Пипков) се е оказал успешен, каква е модерната в света на хоровите състави "музика като за спартакиади" и как се пее "без почти да виждаш диригента" - става дума за диригента на виенския радиооркестър.
И за магията - магията на хоровото изкуство, за непосредственото общуване с публиката и защо и Драгомир Йосифов също се е присъединил към хора от хорове. Чуйте.
Българско национално радио © 2018. Всички права са запазени.