Спомням си едно от последните интервюта на Николай Хайтов (1919-2002), в което той каза, че с радост ще напусне този свят, защото се чувства огорчен и омерзен. Минаха години и не мога точно да цитирам времето и мястото на това интервю, но помня изненадата си, че дори автор от неговата класа може да бъде доведен до подобно състояние. Годините ми доказаха, че всичко е възможно.
Ето какво казва самият Николай Хайтов за себе си през 1990 година: Ако приемем за мярка проявения към книгите ми читателски интерес, върхът на моята проза е „Диви разкази”, издадена у нас до 1989 г. в редовни издания в тираж 458 227 и преведена на 18 езика. Втората по тиражиране книга е „Шумки от Габър“ с 11 издания у нас и 3 издания в чужбина при общ тираж 407 588 бройки.
Третата по популярност е „Хайдути“ с 9 препечатки в 315 727 бройки, отделно „Капитан Петко войвода“ - 5 издания в 220 313 бройки.
Изключителна е съдбата на филма „Козият рог“ - най-продавания в чужбина български филм.
Като най-успешен в моята драматургия се очертава триптихът, известен като „Пътеки“, в който влизат трите едноактни пиеси: „Пътеки“, „Лодка в гората“ и „Кучета“. „Кучета“ има три постановки в телевизията, три са постановките и на „Лодка в гората“, а в чужбина триптихът има 52 постановки: в ГДР, СССР, Полша, Югославия, Алжир, Сирия, Унгария, Чехословакия, и др. Постановките в нашите театри са 22. Ленинградската постановка не бе допусната от цензурата на прегледа на българската драма в СССР през 1982 г. На IV преглед на българската драма и театър в уводната статия на „Работническо дело“ тази пиеса е сред трите разгромени като „идеологически непълноценни“ творби. Най-успешна в публицистиката ми се оказа „Бодливата роза“. 7 издания у нас и в чужбина, общо 3 150 727 тираж.
Създал съм общо 42 книги, 9 пиеси, 4 куклени пиеси, 9 игрални филма - 7 по мои сценарии и 2 по чужди, 30 телевизионни серии, 12 радиопиеси, 35 научнопопулярни филма, статии, рецензии, очерци... Излиза, че за периода 1954-1989 г. съм написал 15 832 печатни страници. Към всичко следва да се добавят 28 тона Дневници (1952-1989) с около 5000 страници (в ръкопис).
Имам една единствена награда на Съюза на писателите - за „Шумки от габър“ (1966 г.). Димитровска награда (1968 г.), за "Диви разкази". Награда на Съюза на журналистите за „Вълшебното огледало“.
Особено успешен се оказва „Капитан Петко войвода“. Този успех беше изключителен, критиката - вбесена. Филмът бе държан „на лавицата“ три месеца. Възраженията бяха за сцената със Стамболов.
И така, имам поне едно успешно произведение в прозата, есеистиката, публицистиката, киното и телевизията, също и в драматургията. Като се добави и фактът, че творбите са публикувани в над три милиона тираж (3 667 071), това е достатъчно да ме намразят и приятели, и врагове.
Във връзка с честването на 95-годишнината от рождението на Николай Хайтов, Радиотеатърът ви представя „Хайдути” – радиопиеса от Николай Хайтов. Записът се съхранява в Златния фонд на Българското национално радио.
Постановката е от 1962 година.
Режисьор – Кръстю Бойковски.
Участват: Стефан Гецов, Петър Чернев, Славчо Митев, Лео Конфорти, Георги Калоянчев, Димитър Ангьозов, Константин Коцев, Григор Вачков, Стефан Димитров, Борис Арабов, Петко Карлуковски, Петър Божилов.
14 септември, от 16.00 часа
