Ако докюментъри е документалистика, то мокюментъри е странна нова дума и изразява нещо между шега, подигравка и документалистика. Можем още да наречем този жанр привидна документалистика, тъй като се създава със средствата на документалистиката, но не отговаря на реална действителност. Ако авторите добре са си свършили работата, както е в случая с „Трансферату”, то слушателите ще повярват, че чуват истина, която обаче звучи толкова невероятно, че съвсем не прилича на истина. Ето в такива лабиринти ни вкарват добрите образци на жанра мокюментъри, сред които е и „Трансферату” – произведение, което поставя ценностната система на днешния ни свят на изпитание. Проектът пристигна в редакцията ни през 2004 година и в началото срещна съпротива. Но Младен Алексиев и Станимир Панайотов, тогава съвсем млади и силно вдъхновени, успяха с помощта на редакторката Ина Вълчанова, да преобърнат представите на всички за многообразието от форми в изкуството. И спечелиха. Експериментът „Трансферату” имаше голям успех, особено сред младата ни аудитория. Освен това спечели Голямата награда на Шестия медиен фестивал „Осмата муза”. Оказа се и първата българска радиопиеса, която прозвуча в Азия. И получи номинация на Турското радио и телевизия.
„Трансферату” – от Младен Алексиев и Станимир Панайотов
Ролите в „Трансферату” се изпълняват от художници, лекари, редактори и звукорежисьори. В постановката участва само един професионален актьор – Иво Димчев.
Музика: Калин Николов.
Режисьор: Младен Алексиев.
неделя, 29 януари, от 16.00 часа
